НС прие на първо четене 3 законопроекта за възнагражденията на младите лекари

По-рано парламентът прие на второ четене промени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Точката бе първа в дневния ред на депутатите, а вносител на законопроекта е Министерският съвет.

Депутатите разглеждат на първо четене и проектите, внесени от различни парламентарни групи, за промени в Закона за лечебните заведения, с които се урежда увеличаването на възнагражденията на медицинските специалисти

В парламентарния контрол е предвидено да участват още министрите Иван Иванов, Георги Георгиев, Силви Кирилов, Мариан Бачев, Георги Тахов, Манол Генов, Валентин Мундров, Теменужка Петков, Красимир Вълчев, Борислав Гуцанов и Даниел Митов.

По предложение на ИТН бе прието днешното заседание да бъде удължено до приемане на всички точки.

Депутатите приеха на първо четене три от четирите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения и така въведоха лимити в заплатите на лекарите.

Приети бяха законопроектите на Цончо Ганев и група народни представители, на Асен Василев и група народни представители и този на Костадин Ангелов, Георги Ангелов, Иван Ибришимов и Андрей Чорбанов. Отхвърлен бе законопроектът предложен от Ивелин Михайлов и група народни представители.

Законопроектът на "Възраждане" бе гласуван от 194 народни представители, като "за" бяха 169, "против" 25, "въздържал се" нямаше. Законопроектът на Асен Василев бе гласуван от 194 депутати, като "за" бяха 168, "против" 25 и 1 "въздържал се". Третият приет законопроект бе гласуван от 192 народни представители, като "за" бяха 175, "против" 12, а 5 "въздържал се". Отхвърленият законопроект на Ивелин Михайлов бе гласуван от 196 народни представители, "за" бяха 44, "против" 99 и 53 "въздържал се".

В законопроекта на "Възраждане" се поставят лимити на заплатите - съотношението между минималното и максималното възнаграждение да е не повече от 10 към 1, а за доценти и професори - не повече от 15:1. Това означава тавани съответно от 36 645 лева и 54 967 лева. "Тук не става въпрос да изгоним нашите медицински светила. Този, който се е доказал като специалист и е търсен от пациенти от страната и чужбина, нека да получава заплащане за избор на екип в болницата. Говорим единствено за разпределението на публичните средства", обясни Маргарита Махаева от "Възраждане". Тя коментира, че има директори на болници, които получават между 40 и 100 хил. лева на месец.

"Към 31 март средната брутна работна заплата на лекарите специализанти в държавни и общински болници е към 3500 лева. За сестри и акушерки е 3000 лева", представи Васил Пандов статистика от Министерството на здравеопазването. "Продължаваме промяната - Демократична България" предлага ръст от около 600-700 лева.

Проф. Костадин Ангелов също се противопостави на фиксираните суми в проекта на "Величие". Той дори обърна внимание, че ако това се приеме, то до 1 януари пак ще трябва да се изменя закона, за да се запишат парите в евро. Той заяви, че сметките за повишаването на заплатите са между 600 млн. и 2,4 млрд. лева за всички категории персонал, увеличаването на заплащането на нощния труд от 1 на 5 лв. на час, процентни възнаграждения за допълнителна професионална квалификация. Почти е сигурно, че парите ще възлязат на над 2 млрд. лева. За да се намерят парите, промените ще влязат в сила от следващата финансова година.

"При предложението, което ние правим, процентът, който болниците трябва да отделят за перо персонал е по-малко от това, което те вече са поели като ангажимент по националния рамков договор", обясни Асен Василев. Според НРД болниците трябва да отделят 60% от парите по клинични пътеки за персонал.

Василев направи и една по-лесна сметка - ако всички лекари и сестри получат увеличение по 1500 лева. Това би струвало 540 млн. лева на здравната каса. За догодина пък увеличението в бюджета на касата ще е 940 млн. лева, т.е според Василев част от тях може да отидат за увеличение на заплатите.

Ангелов се съгласи със сметките му, но припомни, че има медицински специалисти, които работят например в училищното здравеопазване и трябва да се намерят допълнително пари и за техните заплати, както и че трябва да се предвидят пари и за вдигането на заплащането на нощния труд.

Не се определя минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения за субекти за ликвидация, записа парламентът с промените. Органът за преструктуриране може да прецени, че е обосновано да определи изискване на индивидуална основа за субект за ликвидация в размер, който надхвърля размера, достатъчен за поемане на загубите, записаха още депутатите. При преценката органът за преструктуриране взима предвид всяко възможно въздействие върху финансовата стабилност и риска от разпространение на проблемите във финансовата система, включително по отношение на капацитета за финансиране на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Парламентът освободи Хасан Адемов, ПГ „Алианс за права и свободи“, като член на Комисията по демографска политика, децата и семейството. Той беше освободен и като член на Комисията по бюджет и финанси.В същото време Адемов беше избран за член на Комисията по труда и социалната политика, както и на Комисията по здравеопазване.

„Има такъв народ“ (ИТН) ще потърси подкрепа от парламентарните групи, ако има основание за последващи действия, след като в четвъртък Конституционният съд (КС) отново не успя да излезе с решение по същество за т.нар. домова книга на служебните премиери. Това обяви в декларация от името на парламентарната група Николета Кузманова.

Маргарита Махаева от „Възраждане“ заяви: „Ние обвързваме възнаграждението със средната брутна заплата, предлагаме допълнително възнаграждение за придобита квалификация, увеличаване на парите за нощния труд, както и таван на възнагражденията, тъй като това е разход на публични средства. Високите възнаграждения на директори на болници скандализират, често са несъразмерно високи в сравнение с тези на лекарите, медицинските сестри и санитарите. Здравето няма цвят, не може да има политическа окраска.“

Проф. Костадин Ангелов подчерта, че ГЕРБ-СДС ще подкрепят всички законопроекти, освен този на „Величие“, защото, по думите му, е грешен подходът за фиксиране на суми.

Асен Василев от ПП-ДБ коментира наличността на средствата за постигане на по-високи възнаграждения за лекарите: „Краткият отговор е, че има. 2022 г., когато спряха Ковид добавките и трябваше да се увеличат трайно заплатите на медиците, постигнахме сериозни увеличения от порядъка на 60% на заплатите, като това се случи с преглед болница по болница. Оказа се, че около 60% от болниците, които обхващаха над 80% от здравните специалисти, могат в рамките на съществуващите си бюджети да постигнат увеличения – до 2000 лева на лекар, 1500 лева на мед. сестра. За останалите в НЗОК бе създаден фонд за целеви средства, които бяха доста скромни – 60-80 млн. лв. Това се случва, когато се работи с реалните данни – болница по болница, и се дадат целево средствата, а не да се разхвърлят с хеликоптери пари в цялата система.“

За днес е предвиден и парламентарен контрол. Според програмата, публикувана на сайта на Народното събрание, премиерът Росен Желязков ще отговаря първи на депутатски въпрос. След него е предвидено участие на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.

Няма да има извънредно заседание на парламента идния вторник – 29 юли, съобщи председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Вчера "Продължаваме промяната-Демократична България", "Алианс за права и свободи" и "Морал, единство, чест" внесоха искане до председателя на НС Наталия Киселова за свикване на извънредно пленарно заседание на 29 юли, вторник, на което да се разгледат законопроектите, свързани с увеличаване възнагражденията на младите лекари и медицински специалисти. Тъй като днес четирите законопроекта за промени в Закона за лечебните заведения бяха разгледани и гласувани на първо четене в пленарната зала, искането за извънредно заседание остава без дневен ред, без предмет, и поради това няма да бъде свикано извънредно заседание на 29 юли, обясни Киселова.

Парламентът прие на първо четене със 137 гласа "за" промени в Закона за признаване на професионални квалификации. Предложеният законопроект цели създаване на възможност за автоматично признаване въз основа на придобити права на професионални квалификации за медицински сестри с общ профил, преминали в Румъния обучение по специална програма за повишаване на квалификацията с цел да се отговори на всички минимални квалификационни изисквания, определени за професията „медицинска сестра с общ профил“ в Директива 2005/36/ЕО и ще се транспонира Директива (ЕС) 2024/505, с което ще се изпълни мярка 150 от Плана за действие за 2025 г., се посочва в доклада на комисията по образование.

Също така със законопроекта се актуализират минималните квалификационни изисквания за професиите „медицинска сестра”, „лекар по дентална медицина” и „магистър- фармацевт” и знанията и уменията, които трябва да бъдат придобити по време на обучението, както и ще се транспонират разпоредби на Делегирана директива (ЕС) 2024/782, с което ще се изпълни мярка 151 от Плана за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, се казва още в доклада на комисията.