Руски опити за пресичане на река Днепър
През май 2022 г. Украйна унищожава цяла руска батальонна тактическа група при опита ѝ да премине през река Сeверски Донец. Въпреки че руските сили са постигнали известни успехи на бойното поле чрез нови тактики и технологии, способността им да извършват пресичане на реки не се е подобрила. Този постоянен недостатък се превърна в критична уязвимост, която ефективно спира няколко големи операции в настоящата лятна офанзива. По-специално, руските сили неколкократно се провалиха в неотдавнашните си опити да преминат реките Днепър и Оскoл, пише Викрам Митал в коментар за Forbes.
Река Днепър, особено там, където се влива в Черно море близо до Херсон, е стратегически център на тази война. В началото на конфликта руските сили контролират и двата бряга на реката. През ноември 2022 г. Украйна си възвръща западния бряг по време на контраофанзивата си, когато руските сили изоставят град Херсон. След това през октомври 2023 г. Украйна навлиза през реката и установява плацдарм на източния бряг, но впоследствие се оттегля от тази позиция и установява силна отбранителна позиция на западния бряг.
Оттогава насам руските войски неколкократно се опитват да възстановят позициите си по западния бряг в опит да си върнат Херсон и околните райони. През март 2024 г. руски разузнавателни части се опитват да преминат близо до Антонивския мост, но са отблъснати под обстрел по средата на реката. Русия също така се опитва да установи контрол над островите в устието на реката, за да си осигури предни зони за разполагане на артилерия, безпилотни самолети и логистика. През декември 2024 г. тя предприема голямо нападение с участието на 300 лодки, за да превземе няколко от тези острови, но в крайна сметка е отблъсната от украинската артилерия и удари с дронове, пише Фокус.
В рамките на настоящата си офанзива руските сили подновяват опитите си да превземат Херсон и западната част на Днепър. През юни 30-и корпус на морската пехота на Украйна съобщи, че руските части са започнали ежедневни нападения на островите и по западния бряг, като са използвали подкрепа от безпилотни самолети и средства за електронна война. Въпреки това украинските сили продължават да поддържат огнен контрол над района, като прекъсват тези десанти с директен огън, координирана артилерия и собствени атаки с дронове. Без възможност за придвижване на значителен брой войски или бронирани машини през реката Русия няма да може да постигне значими успехи по тази ос.
В Харковска област река Оскол също се е превърнала в жизненоважна отбранителна линия за Украйна, особено за защита на Купянск и близките логистични коридори. Преминаването на река Оскол би осигурило на руските сили достъп до ключови пътни мрежи и би позволило флангови операции към Купянск от север и изток. Поради това осигуряването на тази речна линия е от съществено значение за всяко трайно руско настъпление в региона.
Усилията на Русия да премине Оскол започват в края на декември 2024 г. с нападения край Дворечна, Новомлинск и Тополи. Всички те са отблъснати. През март 2025 г. Русия прилага нова тактика, като използва безпилотни самолети за идентифициране на украинските позиции и координиране на огъня в подкрепа на пехотно преминаване. Въпреки това адаптиране операцията в крайна сметка се проваля поради украинските системи за противодействие на дронове и липсата на координация между прехода и артилерийската поддръжка.
В рамките на сегашната си лятна офанзива Русия увеличи усилията си западно от река Оскол, като се съсредоточи върху районите между Купянск и Дворечна. Към средата на юни геолокационни кадри потвърждават, че руските войски са осигурили плацдарм в близост до Красне Перше. Въпреки това те не успяват да използват плацдарма, за да прехвърлят тежко оборудване през реката. В средата на юли руските сили се опитват да изградят понтонен мост, за да преминат през Оскол, но и това усилие се проваля. Макар че някои руски войници преминаха реката, невъзможността да транспортират бронирани единици силно ограничи настъпателния им капацитет и предотврати всякакъв оперативен пробив в североизточната част на страната.
Преминаването на река, независимо дали по мост или със сал, е сред най-трудните военни операции. Войниците трябва да преминат през открит терен с ограничено прикритие, често върху платформи, които ограничават движението и предлагат слаба защита. Мястото на пресичане се превръща в тясно място, което концентрира войските в уязвими позиции и ограничава способността им да реагират на вражески огън. Дори след като силите достигнат далечния бряг, първоначално само малък брой войници са на разположение, за да осигурят предмостието, често срещу окопани защитници с превъзходна огнева мощ и височина.
Русия се опитва да използва технологиите за решаване на много от своите предизвикателства на бойното поле. Въпреки това не съществуват преки технологични решения за облекчаване на това предизвикателство. Мостовете или саловете с помощта на роботи все още оставят войниците изложени на много от същите рискове. Единственият надежден метод за постигане на успех е бързото придвижване със сила, бързото транспортиране на войниците през реката и последващото нападение за осигуряване на ключови цели на далечния бряг. Този подход изисква добре обучени, сплотени единици, способни да изпълняват сложни маневри под огън.
На този етап от войната руските части като цяло не разполагат с необходимата колективна подготовка за провеждане на такава операция. Високият процент на загубите принуди Русия да разчита в голяма степен на заместващи войски, които често получават минимална подготовка. Тези нови войници обикновено нямат опит и са имали малко възможности да се обучават заедно с придадените им части, което прави изключително трудно провеждането на координирани операции като пресичане на реки. Предвид сегашния недостиг на личен състав и желанието на Русия да поддържа настъплението си, армията не е в състояние да изтегли частите за колективни тренировки. Този недостиг е очевиден по целия фронт, където много руски атаки се провеждат на ниво малки единици, а не като част от по-големи, координирани операции.
С продължаването на войната предизвикателствата пред руските сили, свързани с пресичането на реки, ще се увеличават. Нарастващата флотилия от украински безпилотни самолети за наблюдение и атака играе решаваща роля в идентифицирането на концентрации на руски войски, подготвящи се за преминаване на реките, и насочването на артилерия и боеприпаси срещу тях. Освен това новите безпилотни самолети са оборудвани със сензори, които могат да виждат през дим и други затъмнения, предназначени за прикриване на преходите. Украйна разполага и безпилотни надводни кораби, които патрулират по речните пътища и наблюдават руската активност.
Въпреки че руско-украинската война често се свързва с бързото въвеждане на нови технологии, традиционни предизвикателства като пресичането на реки продължават да оформят бойното поле. Многократните неуспехи на Русия в тези операции доведоха до значителни загуби и сега стоят като основна пречка за успеха на лятната ѝ офанзива.
)