Как да подкопаете Европа в няколко лесни стъпки? Питайте Фицо

____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Европа иска да удари Кремъл там, където боли. Роберт Фицо обаче иска да натисне паузата… докато някой не му плати. Добре дошли в дипломацията на ЕС през 2025 г., където налагането на санкции срещу фашистки режим изисква повече компромиси, отколкото конфронтацията с него.

Европейската комисия, след месеци задкулисни преговори, най-накрая сглоби 18-ия пакет от санкции срещу Русия. Целта му беше да отслаби финансовия гръбнак на Москва, да удари рафинирания петролен износ и прочутия „сенчест флот“, който заобикаля съществуващите ограничения.

Това трябваше да е стъпка към нещо, наречено „решимост“. Вместо това се превърна в поредното шоу на европейска парализа.

И не защото смята, че войната на Русия е оправдана, или че санкциите няма да проработят. Не. Фицо го блокира, защото не получи достатъчно категорична гаранция, че Словакия няма да изгуби пари, когато ЕС постепенно спре руския петрол и газ до 2028 г.

Да, прочетохте правилно. Той блокира санкциите, свързани с военни престъпления, инвазия, със саботаж на световен ред. Държи всичко като заложник, защото Брюксел се осмелява да планира енергийно бъдеще без тръбопроводите на Кремъл.

Брюксел вече предложи помощ за намиране на алтернативни доставчици. Комисията даде варианти, подкрепа, стратегия. Но това, което не даде, е точно онова, което Фицо искаше: черно на бяло всичко написано и разписано до последната запетайка по тази гаранция, с която да се върне при избирателите и да каже: „Победих ЕС и донесох сделка“.

Защото в света на Фицо – както и в света на Орбан, както и в света на Льо Пен – да бъдеш възприеман като противник на Брюксел е по-ценно от това да направиш правилното. Бунтари от стар холивудски бозав екшън.

И нека не се заблуждаваме от учтивия език на „вета“ и „преговори“. Това е изнудване под друго име. Също е и игра в отбора на Путин. Това е старата популистка игра – преструваш се на патриотичен бунтовник, а всъщност си самотен таран срещу европейското единство.

Но има и още. Фицо и Орбан съвсем не са сами… Малта се присъедини към „блокадата“. Още една малка държава, която се опитва да си надскочи категорията, не за да защити ценности, а за да защити свои пазарлъци. А докато Кремъл наблюдава с наслада, Украйна отново кърви. Цивилните са избивани, градовете им са сравнявани със земята, разни европейски „лидери“ си въртят сделките, а животът си продължава.

Но нека погледнем по-отблизо. Неговата (на Фицо) вътрешна база е дълбоко антизападна, подозрителна към Украйна и силно носталгична към времето, когато авторитаризмът идваше с по-ниски сметки за газ и ток (в тая част на света знаем какво е соцносталгия по евтината боза). Фицо знае това. Той не управлява, той води постоянна предизборна кампания. Дори и когато цената е човешки живот от другата страна на границата.

По-лошото е, че този тактически ход е ефективен.

ЕС – с всичките си комисии, парламенти и „морални висоти“ – все още работи на принципа на единодушие. Което означава, че един популист с избори на хоризонта може да парализира цяла външнополитическа инициатива. Не е важно, че 26 други държави са съгласни, двайсет и седмата може да хвърли целия континент в застой.

Това не е просто бюрократичен дефект, а е дефект в самия дизайн на ЕС в условия на криза, а авторитаристите се научиха да го експлоатират като хакери в уязвима система. На Путин не му трябват танкове в Брюксел. Той има вето от Орбан. Вече има и от Фицо. Малта. А утре? Кой знае?

Така фашизмът пълзи напред в XXI век.

Не с черни униформи и маршове, а с костюми и бюджетни искания. Не вика „Зиг Хайл!“ Казва „трябва да защитим националните си интереси“.

Междувременно санкциите остават замразени. Оня с обувките на платформи в Кремъл продължава да си произвежда фашизъм; и да го изнася масово.

Кремъл продължава да финансира войната си. Руският петрол тече по света през фантомни кораби и сенчести флотилии. Финансовите вратички остават отворени. А Европа пише общи декларации, които не означават нищо, докато чака популистите да проявят щедрост.

Какво трябва да се случи е просто, но малко вероятно.

ЕС трябва да реформира правилото за вето. Пълното мнозинство е вредно. ЕС трябва и публично да посочва и изобличава онези, които подкопават единството за лична или партийна изгода. И трябва да престане да третира изнудването като „преговор“.

Фицо трябва да бъде наречен това, което е: саботьор, а не загрижен партньор.

Но не чакайте със затаен дъх. Това не е първият път, в който ценности се заменят за политическо удобство в ЕС. И няма да е последният.

Защото истинският урок от/за европейската история ще се окаже, че е не „Никога повече“ (както се затръби относно фашизма след Втората световна война), а урокът ще се окаже: „вероятно пак, но този път с по-добър маркетинг“.