Манията на Тръмп по костюми и опасното прозяване на Европа, докато Путин точи брадвата

Орбан не го е грижа колко украинци умират. Интересуват го цените на газа, бонусите за лоялност и да изглежда като смел националист (избори идват), докато се прекланя пред Москва.

В последната му шеметна „изява“ или „проява“, не знам как да го наречем, Тръмп подкрепя украинско настъпление, но блокира доставките на ракети с голям обсег.

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В Европа витае студ. Не от времето, разбира се, а от повея на равномерния марш на путлерски ботуши през пропагандния смог. Кремъл, изглежда, е призовал духа на Третия Райх. Не като предупреждение, а като чертеж за ново плашило.

Изданието EUvsDisinfo предупреждава, че путинската пропаганда (включително по училищата) е започнала да рисува нови нацистки фигури из цяла Европа и да се опитва да представи германския канцлер като наследник на нацисти, който иска да си отмъсти за смазването на Третия Райх.

Тоест, подготвят си почвата да погледнат на Запад, ако войната в Украйна им се стори прекалено „ограничена“.

Когато руските държавни медии спокойно сравняват „специалната военна операция“ с антифашисткия поход отпреди 80 години, вече не сме в територията на прикрити метафори. Потънали сме до шия в исторически маскен бал с костюми от миналото. Само че танковете са истински.

И пак, и пак анализатори говорят за това, че Путин е взел и Запада на мушка…

… и пак, и пак политиците се правят на нечули и неразбрали.

Според анализа на EUvsDisinfo, Москва вече опакова войната в Украйна като ранен етап на много по-голяма, почти „свещена“ мисия – такава, която съвсем скоро ще оправдае ескалация. А ескалация означава пряк сблъсък с Европа.

Русия не прави изключение. Гледали сме го тоя филм. Повтаря се. Само трябва да се огледаме, за да разберем в коя точно сцена се намираме.

Междувременно Европа отговаря на тази пълзяща заплаха с ентусиазма и скоростта на спортен охлюв. Заета е да очарова Тръмп, докато той говори несвързано. А Източна Европа? Все още се третира като дивия заден двор, където „големите хора“ ще се намесят някой ден. Източноевропейците (с някои изключения, разбира се – като Полша например) или не заемат особено твърда позиция (пробити от руско влияние и стари агентурни мрежи; плюс желание и те да се харесат на Тръмп), или си заемат откровено про-путински позиции – Орбан, Фицо, някои наши псевдо-НАТО-вски генерали със зелени чорапи и фалшиви евроатлантици, строящи тръби на Путин.

Путин през това време не просто води война, той пише новата митология за последователите си, с която да обоснове бъдещата си ескалация на агресия. В новата му фантасмагория всяка европейска санкция е пряка военна атака, а НАТО не е отбранителен съюз, а клуб за възраждане на нацизма. И в която митология, разбира се, Русия пак е вечната жертва и отново е „принудена“ да защитава душата на православието с ракети и масови гробове. И с… как беше… изпреварващи удари.

На сцената излиза Виктор Орбан, крайнодесен любимец на Путин. Все така си работи по активното саботиране на ЕС отвътре. Както винаги. Посланието му? Нека говорим за мир. Превод: нека дадем на Путин каквото иска и го наречем дипломация.

Същото важи за Фицо – големия словашки подарък за историческия ревизионизъм. Тези хора не са отклонение от нормата. Те са троянските коне на разбития европейски консенсус. Те са доказателство, че популизмът върши същата работа като танковете.

Каква е тази военна стратегия? Има ли си име? От учебниците по военно дело ли е или от учебниците по психиатрия?

Още по-абсурдна е логиката зад новопридобитата му симпатия към Зеленски. Според източници, отношенията между двамата президенти „значително се подобрили“ през юли, защото Зеленски носел костюм.

Цитат: „Отношенията между президентите на Украйна и САЩ, Володимир Зеленски и Доналд Тръмп, са се подобрили значително през юли. Според „Вашингтон Пост“, това се дължи на усилията на европейски лидери, особено на френския президент Еманюел Макрон, на неотстъпчивостта на руския президент Владимир Путин и на факта, че Зеленски е бил с костюм на срещата си с Тръмп по време на срещата на върха на НАТО“.

Да, това е магията. Президентската виагра, от която Тръмп имал нужда, за да спре да се цупи. Не хилядите украински жертви. Не военните престъпления. Не молбите на Европа за лидерство. Костюм.

Тръмп 12-годишен с президентски печат ли е? Така ли вече се калибрират съюзите на свободния свят?

Всеки път, когато Тръмп шикалкави, всеки път, когато задържи оръжия или игнорира Украйна заради вечно менящите му се настроения… Русия печели.

Пропагандата ѝ даже не трябва да е умна, достатъчно е да е шумна и непрекъсната. А колкото повече Западът се колебае, толкова по-силно ехти призрачната армия на Путин. И толкова по-близо…

Вече живеем в свят, в който Макрон трябва да убеждава Тръмп, че тиранията е лоша (и да носи костюм през това време). Свят, в който Орбан се представя за глас на мира, докато финансира войната чрез мълчание и протакане. Свят, в който в руските училища се преподават лъжи и пропаганда за някакви нацисти, плъзнали из Европа, докато техният собствен лидер праща в затвора за протестен плакат.

И докато Русия залива окопите на информационната война с лъжи, Западът още гледа календара – да провери дали не е твърде рано да отговори.

Не е.

Фронтът вече не е в Донецк. Той е в Брюксел, във Вашингтон, във всяка редакция и парламентарен коридор, където въпросът „Колко още ще чакаме?“ още се задава, вместо да се отговаря.

Кремъл вече сложи фитила и подаде кибрита на европейските си проксита. Войната, която желае, идва.