Държавният монопол и сивият сектор в хазарта: Поуки от Швеция, Финландия и Дания

Швеция: Какво се случва след края на монопола?

Финландия: По стъпките на Швеция

Новото законодателство ще позволи държавният оператор да функционира редом с частни компании. Целта е постигане на по-добра защита на потребителите чрез официален лиценз и надзор, без да се стимулира сивия сектор.

Дания: Успешният модел на „умна регулация“

Изводът?

Когато държавата поема пълен контрол върху хазарта, целта обикновено е ясно очертана: защита на потребителите, контрол над риска и стабилни приходи в хазната. На теория това звучи сигурно и разумно, но на практика картината е доста различна – строгият държавен монопол често води до обратен ефект – разрастване на черния пазар, засилен интерес към  нелегалните платформи и пропуснати възможности за икономиката.

Монополът върху хазарта нерядко върви ръка за ръка с ограничения като изключване на частни оператори. Така обаче се създава среда, в която потребителят се чувства ограничен, а нелицензираните оператори стават все по-примамливи. А когато нарасне интересът  към нерегулираните сайтове, където липсва контрол, защита и отговорна игра, държавата губи и приходи, и възможност да превентира рисковото поведение., пише dnes.bg

През 2019 г. Швеция прави стратегическа промяна, като премахва държавния монопол върху хазарта и въвежда новия Закон за хазарта (Swedish Gambling Act). Той отваря пазара за частни оператори, при условие, че те получат лиценз от регулатора Spelinspektionen. Новата рамка де факто съчетава конкурентен пазар с високи стандарти за защита на потребителите, включително задължителни механизми за отговорна игра като системата за самоизключване Spelpaus.

Преди реформата хазартният пазар в Швеция е доминиран от държавната компания Svenska Spel. Международните онлайн казина присъстват, но функционират в правна сянка. С либерализацията на пазара се стига до рязък скок в приходите от регулирания сектор, които достигат 27 милиарда шведски крони (около 2.4 млрд. евро) годишно, а над 100 лицензирани оператора, включително Betsson и LeoVegas, навлизат на пазара.

Една от водещите фигури в шведската реформа – Густаф Хофстед, генерален секретар на Шведската търговска асоциация за онлайн хазарт (BOS) – подчертава необходимостта от балансирани регулации, които да осигурят едновременно защита и растеж. Към днешна дата Швеция продължава да развива своя модел, търсейки оптималното равновесие между контрол и свобода на избор.

Финландия, която досега поддържаше строго монополен модел, също предприема решителна стъпка към либерализация. От януари 2027 г. страната ще отвори пазара си за частни оператори – по модел, вдъхновен директно от Швеция. Финландските власти възприемат шведската регулаторна рамка като логично продължение на социалния модел на двете държави, с фокус върху отговорната игра и контролирания достъп.

Дания отваря пазара на онлайн хазарта още през 2012 г., а подходът ѝ днес се смята за един от най-успешните в Европа. Със степен на канализация (т.е. процент на потребители, които използват регулирани сайтове) от над 90%, страната показва, че има как да се ограничи сивият сектор в игралната индустрия.

Според експерти успехът се дължи на това, че регулаторите се ориентират от реалното поведение на потребителите, което постоянно се наблюдава. Например интересен факт е, че Дания анализира данни по време на пандемията от Ковид 19 и установява, че не се наблюдава сериозен ръст на рисковото поведение, затова и не въвежда допълнителни  ограничения. Това съхранява доверието на потребителите, които не се насочват към нелицензираните оператори.

На фона на наскоро предложения законопроект, в който се призовава за установяване на държавен монопол, опитът на Швеция, Финландия и Дания показва, че отварянето на пазара за частни лицензирани оператори, съчетано с разумна регулация, не отслабва контрола – напротив, засилва го. Именно премахването на държавния монопол подкопава нелегалния сектор, повишава защитата на потребителите и носи устойчиви приходи за държавата. Моделът на „умна либерализация“ може да се окаже най-добрият отговор на рисковете, които самият монопол създава.