Регистрират серия от рекордни мощни изригвания

Слънцето в последната година изглежда като нервно и умопобъркано същество, което хвърля жупел и мълнии в небето и само чака да си набележи за жертва някоя от бързите планети – Меркурий, Венера, Земята или Марс.

Серия от рекордни по сила изригвания наниза нашата огнена звезда тази година, като за юли вече са две. Случайно или не, обаче Земята така и не попада засега под най-силните удари на мощния слънчев вятър, който все се случва да отиде в друга посока. Дори преди няколко дни учените алармираха, че на 12 и 13 юли могат да се очакват рекордни магнитни бури, които визуално могат да бъдат видени като северни сияния, стигащи едва ли не до тропиците. В средата на седмицата обаче тази аларма бе отменена и се твърдеше, че ще ни се размине само със силни смущения, но не и с истински бури, а какво остава за такива, които са унищожителни за земната техника.

Очакванията бяха северното полукълбо на планетата ни да бъде окъпано от сияния, а някои от тях да са дори посред бял ден. Някои учени потриват ръце в истинска еуфория, защото искат да изпитат какви са защитните сили на земното магнитно поле. И дали наистина, а не само на теория, може ефективно да ни пази от набезите на слънчевите изригвания. Звездата ни изхвърля огромни количества плазма, които се превръщат в слънчев вятър. Когато е насочен към Земята, той може да породи големи затруднения и се явява под формата на магнитни бури и сияния по двата полюса.

Някои изследователи отиват още по-далеч в разсъжденията си. Твърдят, че и Земята, и Слънцето се държат като истински живи същества, които в момента водят страхотна битка. Но сякаш нашата планета е любимка на звездата и не попада под най-силните атаки, които тя оставя на първо място за Меркурий и после – за Венера и Марс. Последният няма магнитно поле и върху него се изсипва повече слънчев вятър, отколкото върху земната повърхност.

Според учени, изследващи Слънцето, небесното светило вече мина най-върховата си точка на честота на изригванията от тъмни петна по повърхността си. Пикът бе миналата година и оттук насетне трябва да очакваме постепенно намаляване, макар и понякога да се случват по-силни изригвания, някои от тях дори да са в серия. Геофизиците са забелязали, че точно след идването на връхната точка в изригванията се засилва честотата на магнитните бури и те дори стават по-силни.

Наблюдават се повече и по-силни протуберанси (изхвърляния на слънчева маса), като някои от тях са изключително зрелищни и стигат милиони километри. За наше щастие засега на Земята й провървява, защото протуберансите и породеният от тях слънчев вятър ни се разминават.

На близо 11 години се равнява един слънчев цикъл, а в момента сякаш имаме повече протуберанси, отколкото учените очакват. И все пак се смята, че ако някой от протуберансите се насочи към Земята, то моментално трябва да бъде сменена прогнозата, защото тогава е възможно да имаме и катастрофална магнитна буря.