„Звукът на Сътворението“ може да е тайнственият ключ, който ще разреши една от най-големите загадки на съвременната космология

Живеем ли в гигантска празнина?

Според астрономи, Земята и Млечният път може би се намират в мистериозна космическа „дупка“, която кара Вселената около нас да се разширява по-бързо от съседните нам нейни части.

Хъбъловата константа, предложена от Едуин Хъбъл през 1929 г., описва темпа на космическо разширение и се извежда чрез измерване на разстояния до астрономически обекти и скоростта на тяхното отдалечаване спрямо наблюдателя.

Следващата стъпка за учените е да сравнят своя локален модел с празнина с други методи за изчисляване на историята на разширението на Вселената, като например космическите хронометри.

Разминаването възниква при екстраполация: стандартният космологичен модел предсказва по-ниска стойност на текущата скорост на разширение въз основа на наблюдения от ранната Вселена, в сравнение с емпиричните данни от близките структури. Именно това е "Хъбъловото напрежение".

„Такава празнина би довела до гравитационно изтегляне на материята към по-плътните външни региони, което с времето усилва локалната разреждане на пространството. В резултат на това наблюдаваме по-високи стойности на рецесионни скорости – явление, наподобяващо ускорено локално разширение. Хъбъловото напрежение е до голяма степен локален феномен, като липсват съществени доказателства, че скоростта на разширение в ранната Вселена противоречи на очакванията в рамките на стандартния космологичен модел. Следователно локално обяснение, като наличието на значителна локална празнина, представлява перспективен подход към разрешаването на тази аномалия“, допълва той.

За да бъде тази хипотеза валидна, Земята и Слънчевата система трябва да се намират близо до центъра на празнина с радиус от порядъка на един милиард светлинни години и с плътност приблизително 20% под космологичната средна стойност. Непосредственото преброяване на галактики потвърждава теорията, тъй като пространствената плътност на галактиките в локалния космос е по-ниска в сравнение с околните региони.

Въпреки това, съществуването на такава обширна и дълбока празнина остава предмет на дискусия, тъй като тя е в известен конфликт със стандартния модел на космологията, който предполага по-еднородно разпределение на материята на мащаби от този порядък. Новите данни, представени от д-р Баник на Националната астрономическа конференция NAM 2025, подкрепят хипотезата за локална празнина чрез анализ на барионните акустични осцилации (BAO) — „звука на Големия взрив".

„Като разгледахме всички налични измервания на барионните акустични осцилации (BAO) през последните 20 години, показахме, че моделът с празнина е около сто милиона пъти по-вероятен от модел без празнина, който използва параметри, създадени да паснат на наблюденията на космическия микровълнов фон, направени от спътника Планк — така наречената хомогенна космология на Планк“.

Това включва изучаване на галактики, които вече не формират звезди. Чрез наблюдение на техния спектър или светлина, може да се определи какви звезди има в тях и в каква пропорция. По-масивните звезди живеят по-кратко и в по-старите галактики те отсъстват, което помага да се определи възрастта на галактиката.

Астрономите след това комбинират тази възраст с червеното отместване на галактиката — колко се е удължила дължината на вълната на светлината ѝ, което показва колко много се е разширила Вселената, докато светлината пътува към нас. Това разкрива историята на разширението на Вселената.