„Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния – независимо дали принадлежат на възрастни или на деца – са малки. Във великата наша вселена човекът е просто едно насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и със съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.
„Да не вярваш в Дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феите! Може да накараш баща си да наеме хора, които да пазят всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат Дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза – какво биха доказали? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не означава, че той не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят.
„Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят – и което дори и най-силният човек, нито дори обединената сила на всички най-силни хора, живели някога, не могат да разкъсат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта и романтиката могат да повдигнат завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Истинско ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-истинско и по-трайно.
„Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, щедростта и предаността – а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви, колко ужасен би бил светът, ако нямаше Дядо Коледа. Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии.
„Нямало Дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и ще живее завинаги! След хиляда години, Вирджиния – не, след десет пъти по десет хиляди години – той ще продължава да носи радост на детското сърце“.
Чърч някога е бил военен кореспондент по време на Американската гражданска война. Основните му материали винаги са били силно социално ангажирани и често депресиращи, затова мнозина са били изненадани от този редакционен отговор за Дядо Коледа.
Доста по-рано – още през 1823 г. – друг култов текст, „Визита от Свети Николай (или ‘Twas the Night Before Christmas’)“, издига празника до статута, който има и днес. Авторът е Клемент Муур, професор по ориенталска и гръцка литература и изследовател на Библията. Първата публикация на поемата е била анонимна.
Самият Муур е пазел в тайна, че той е авторът, защото се е срамувал. По онова време подобни „детинщини“ са се смятали за несериозни, за лековати, а Муур е бил голяма фигура в класическата наука.
Много по-късно през живота си е „признал“ авторството на ‘Twas the Night Before Christmas.
Появата на тази поема обаче създава и друга традиция, която мнозина ненавиждат и до днес – популяризира размяната на подаръци и води до комерсиализацията на празника. През 1850 г. в книгата си „Първата Коледа в Нова Англия“ Хариет Бичър Стоу създава герой, който е силно подразнен от новия характер на празника и сблъсъка между старата традиция и „треската за пазаруване“.
Горките хора… Идея са нямали какво ще ги очаква през следващите години.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)