Най-известното писмо на света и кой е Дядо Коледа?

Коляда – малкото, слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимното слънцестоене.

________________________

Най-препечатваният текст, писан от редактор в англоезично издание, се казва „Да, Вирджиния, Дядо Коледа съществува“. Той е дело на редактора на отдавна изчезналия нюйоркски вестник The Sun – Франсис Чърч, който на 21 септември 1897 г. отговаря на писмото на малката Вирджиния О‘Ханлън, родена през лятото на 1889 г.

8-годишното дете не е спирало да пита баща си – д-р Филип О‘Ханлън – дали все пак има Дядо Коледа, защото съучениците и приятелите ѝ все по-често са ѝ казвали, че Добрият старец е измислица и че тя е твърде наивна, щом още вярва в тази приказка.

За да се отърве от задължението да даде толкова тежък и труден отговор на едно дете, баща ѝ казва, че трябва да напише писмо до The Sun, защото „каквото пише в The Sun, е вярно“ – тогава тази поговорка е обикаляла улиците на Ню Йорк.

Ето какво пише в писмото си малката Вирджиния:

„Скъпи редакторе!

Аз съм на 8 години. Някои от моите малки приятели казват, че няма Дядо Коледа. Татко казва: ‘Ако видиш нещо в The Sun, значи е истина.’

Моля ви, кажете ми истината: има ли Дядо Коледа?“

„Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния – независимо дали принадлежат на възрастни или на деца – са малки. Във великата наша вселена човекът е просто едно насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и със съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.

„Да не вярваш в Дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феите! Може да накараш баща си да наеме хора, които да пазят всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат Дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза – какво биха доказали? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не означава, че той не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят.

„Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят – и което дори и най-силният човек, нито дори обединената сила на всички най-силни хора, живели някога, не могат да разкъсат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта и романтиката могат да повдигнат завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Истинско ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-истинско и по-трайно.

„Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, щедростта и предаността – а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви, колко ужасен би бил светът, ако нямаше Дядо Коледа. Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии.

„Нямало Дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и ще живее завинаги! След хиляда години, Вирджиния – не, след десет пъти по десет хиляди години – той ще продължава да носи радост на детското сърце“.

Чърч някога е бил военен кореспондент по време на Американската гражданска война. Основните му материали винаги са били силно социално ангажирани и често депресиращи, затова мнозина са били изненадани от този редакционен отговор за Дядо Коледа.

Доста по-рано – още през 1823 г. – друг култов текст, „Визита от Свети Николай (или ‘Twas the Night Before Christmas’)“, издига празника до статута, който има и днес. Авторът е Клемент Муур, професор по ориенталска и гръцка литература и изследовател на Библията. Първата публикация на поемата е била анонимна.

Самият Муур е пазел в тайна, че той е авторът, защото се е срамувал. По онова време подобни „детинщини“ са се смятали за несериозни, за лековати, а Муур е бил голяма фигура в класическата наука.

Много по-късно през живота си е „признал“ авторството на ‘Twas the Night Before Christmas.

Появата на тази поема обаче създава и друга традиция, която мнозина ненавиждат и до днес – популяризира размяната на подаръци и води до комерсиализацията на празника. През 1850 г. в книгата си „Първата Коледа в Нова Англия“ Хариет Бичър Стоу създава герой, който е силно подразнен от новия характер на празника и сблъсъка между старата традиция и „треската за пазаруване“.

Горките хора… Идея са нямали какво ще ги очаква през следващите години.

Добрият старец е може би най-яркият образ, свързван с коледните празници. Да, по стечение на обстоятелствата Рождество Христово се е превърнало в смесица от недоизживяно детство и комерсиализация, но пък е вероятно най-невинният пример и за двете. И така – символът на празника съвсем не е религиозен, а е именно… Дядо Коледа.

Както много приказки са били доукрасявани и преработвани, за да стигнат до нас, така и белобрадият старец – символ на радостта и щастието – е минал през много трансформации.

Не само при различните народи, но буквално във всяко семейство има по някаква различна история, разказвана на хлапетата, измислена и трансформирана от оригинала. Да видим обаче най-популярните.

Според най-разпространената легенда, Дядо Коледа е всъщност Свети Николай.

Преди да стане известен като Дядо Коледа, най-популярното име на Добрия старец е било Father Christmas (Татко Коледа).

През годините – или по-скоро през столетията – Дядо Коледа е бил описван и представян като… е, доста различни същества. Не всички от тях са били добри. В много северноевропейски региони той е имал и функцията на наказател – не само е носел подаръци на добрите, но и наказания на лошите. Понякога дори с цял „наказателен отряд“ от демони.

В някои страни и провинции в Северна Европа (та дори и днес) подаръците не идват на 25 декември, а на 6 декември – денят на Свети Николай. А на 5 декември се чества денят на Крампус – демон, който наказва лошите деца и е спътник на Дядо Коледа.

Преди художникът Томас Наст и писателят Уошингтън Ървинг да се намесят в „картинката“, Дядо Коледа е бил представян като епископ – какъвто е бил Свети Николай. След тяхната „намеса“ Добрият старец получава нови дрехи и нов характер. Между другото, Ървинг е и създателят на легендата за Конника без глава.

Шейната, с която лети Santa, се появява след като Ървинг през 1812 г. публикува A History of New York. В нея той описва сън, в който Свети Николай се носи над върховете на дърветата с летяща шейна (по-точно – каруца). Така започва изграждането на новия образ.

Сегашният образ на Дядо Коледа е създаден преди през 1881 г. от Томас Наст.

Но първата му поява (в по-различен образ) е още през 1863 г. в списанието Harper’s Weekly. Тогава Santa изглежда доста по-различно – облечен в дрехи със звезди и райета, наподобяващи американското знаме.

През следващите години, всяка коледна кампания, Наст отново и отново рисува Дядо Коледа, докато образът постепенно еволюира. И така стигаме до 1881 г., когато го виждаме такъв, какъвто го познаваме и днес – леко шишкав, засмян, брадат, с шапка, зачервени от студа скули, носещ играчки.

След като Harper’s Weekly и Томас Наст превръщат Santa Claus (вече не Father Christmas) в централна фигура на празника, много издания след тях подемат идеята. Между 1900 и 1930 г. окончателно се утвърждава визията на пълничкия, усмихнат Дядо Коледа с червени дрехи.

Все още броди легендата, че Кока-Кола са създали съвременния образ на Добрия старец, но това не е вярно.

Едва през 1931 г. се появяват известните коледни реклами на компанията. Заради цветовете – бяло и червено – митът става още по-популярен. Но дори самата компания признава, че визията на Дядо Коледа е заслуга на Томас Наст, а не на техният художник Хадън Сънблом, който го рисува за рекламите на Кока-Кола (вече взет от идеите на Наст).

Хадън Сънблом обаче внася все пак една „промяна“: лулата е заменена с бутилка Кока-Кола. И това, което не може да им се отрече, е, че техният рекламен образ издига творението на Наст на нова висина. Така съвместните творчески усилия на Томас Наст и Хадън Сънблом (накар и никога да не са работили заедно) превръщат засмения добър старец в това, което познаваме днес.

Защо Ню Йорк е толкова важен?

Ню Йорк е градът, който е най-силно свързан с Дядо Коледа. Не само защото художниците и писателите, създали съвременния му образ, са оттам, но и защото…

… Свети Николай е бил светецът-покровител на Ню Амстердам – старото име на Ню Йорк.

И малко език и митология

Christmas на английски идва от съчетанието Christ (Христос) и Mass (меса) – Christ’s Mass. Думата произлиза от староанглийското Crīstesmæsse и е използвана за първи път през 1038 г.

В славянските езици „Коледа“ най-вероятно идва от латинското calendae – първият ден на месеца. Но думите Коляда, Каляда, Коледа и Kalėda (в литовски) може би са и пряко свързани със славянския Коляда, честван по време на Зимното слънцестоене – точно около Коледа.

• Според Wikipedia: Коляда в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо слънцето младенец, зимното слънце. Коляда се свързва със слънчевия кръговрат, минаващ през четири сезонни цикъла и от едно същностно състояние в друго. Четирите персонификации на слънцето според древнославянската религия са:

Ярило – укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равноденствие.

Къпало (Купала) – могъщото слънце, появило се на сутринта след лятното слънцестоене.

Световит – остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие.