Лавров вещае краха на НАТО, докато Москва затъва в собственото си блато

Този рядък момент на откровеност дръпна кадифената завеса и показа онова, което мнозина вече подозираха: така наречената „устойчивост“ на руската икономика е кремълски мит на командно дишане.

__________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В най-новата глава от геополитическия театър руският външен министър Сергей Лавров направи това, което пропагандната машина на Москва умее най-добре: да обяви победа, докато стените се рушат.

Прилича малко на аятолах Хаменей, който изпълзя след ударите на Израел и САЩ, отупа прахта и заяви на света, че Иран е победил, че са набили израелците, че са смачкали американците и всичко е ток и жица, защото са ударили една база на САЩ в Катар…

… за която бяха предупредили американците предварително, че да не дадат жертва и да вземат се ядосат.

Отупаха ги, но те изпълзяха като „победители“.

Така и кремълският Сергей…

Според Лавров решението на НАТО да увеличи разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. вещаело катастрофа за Алианса. Добре дошли в света на Лавров – свят, в който черното е бяло, горе е долу, а танкове, пресичащи граници, се наричат „мироопазващи мисии“. В същия тоя свят Лавров вижда как Западът се срива под тежестта на собствената си сигурност.

Да оставим настрана, само за момент, факта, че Русия в момента води брутална агресивна война в Украйна, увеличила е собствения си военен бюджет с 42% в реални измерения за 2024 г., и е на път да похарчи над 460 милиарда долара – повече от цяла Европа взета заедно (IISS, 2024) ...

... в паралелната вселена на Лавров именно Западът бил този, който се милитаризирал прекалено бързо.

Но реалността, колкото и неудобна да е, има неприятния навик да догонва дори лавровците. Руски икономисти започнаха да бият тревога. На 20 юни управителят на Руската централна банка Елвира Набиулина и икономическият министър Максим Решетников публично признаха, че източниците, поддържащи руската военна икономика, са почти изчерпани.

Набиулина посочи бързото изчерпване на ключови вътрешни ресурси: работна сила, индустриален капацитет, банков капитал и ликвидни средства от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ). И не преувеличаваше. От началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г., ликвидните активи на ФНБ са спаднали от над 100 милиарда на едва 35,5 милиарда долара – това са почти две трети.

Решетников, ден по-рано, отиде дори по-далеч, предупреждавайки, че руската икономика е на прага на преход към рецесия, като следващата фаза ще бъде решаваща. Но точно когато тези тревожни сигнали започнаха да ехтят из Москва, самият Владимир Путин излезе, за да ги отрече в познатата поза. Всичко било наред, настоява той; сякаш, ако повториш една лъжа достатъчно пъти и достатъчно силно, тя ще стане истина. Е, в руский мир – може…

За съжаление на Путин обаче, цифрите не се подчиняват на пропагандата.

Да погледнем суровите факти: военните разходи в Русия вече достигат 6% от БВП – най-високото ниво от Студената война насам. Това милитаризиране изцежда гражданския сектор. Инвестициите намаляват, вътрешната индустрия не успява да се диверсифицира, а секторите, които не получават държавни субсидии, буквално замират (Movchan, 2024).

Илюзията за икономически растеж се крепеше единствено върху изгарянето на резервите, натрупани преди 2022 г. Но тези „дърва за огрев“ вече свършиха. А и макар високите цени на петрола да помогнаха – отчасти заради израелските удари по ирански ядрени обекти и страха от регионална ескалация – дори този бонус няма да спаси бюджета на Москва в дългосрочен план.

Владимир Милов, бивш заместник-министър на енергетиката на Русия и настоящ икономист, го обобщава най-добре: Икономическото чудо на Русия след 2022 г. се дължеше на един-единствен фактор – резервите за изгаряне. А те вече са на изчерпване, както отбеляза той.

В контраст с Москва, НАТО се събужда. Подтикнати от руската непредизвикана агресия, саботажни кампании и прикрити заплахи към съседите, страните от Алианса най-сетне правят онова, което трябваше да направят преди десетилетие.

Под ръководството на новия генерален секретар Марк Рюте, планът на НАТО да харчи 5% от БВП за отбрана не е агресивен акт, а разумен отговор на съсед, който анексира територии, бомбардира градове, размахва ядрени заплахи и възражда имперска реторика от сорта на: „Където стъпи руски войник – това е наша земя“.

Както каза украинският президент Володимир Зеленски, Русия може и да не е готова да нападне НАТО днес, защото е твърде заета да бъде „унищожавана на бойното поле“, но до 2030 г. всичко е възможно. Ето защо инвестициите в отбрана сега не са лукс, а въпрос на оцеляване.

Кой точно се срива, Лавров?

Нека прегледаме твърдението на Лавров: че „катастрофалното увеличение“ на военните бюджети на НАТО ще доведе до разпад на Алианса. Това е геополитическият еквивалент на подпалвача, който се кара на пожарната, че си купува прекалено много маркучи.

Но ето кое всъщност се срива: способността на Русия да се преструва, че всичко е под контрол. Инфлацията расте. Вносът спада. Индустрията се задушава.

Както каза политологът Екатерина Шулман: авторитарните режими не падат, защото хората поставят под съмнение легитимността им. Те падат, когато хората започнат да ги възприемат като слаби. Празни рафтове, неизплатени пенсии и неработещи услуги изпращат послание, по-силно от всякакви западни санкции или военни поражения: режимът вече не може да осигурява.

И какво следва?

Ако икономическото разпадане на Русия се ускори, възприятието за слабост може да се разпространи. Не само сред обедняващото население, но и сред елита. И когато илюзията за контрола на Путин започне да се пропуква, системата, изградена върху страх, лоялност и митове, може да започне да се разпада.

Иронично е, но увеличените разходи на НАТО няма да срутят Алианса, но може би ще пръснат кремълските илюзии.

А докато Лавров чете лекции на Запада за „устойчиви бюджети“ от средата на горяща сграда, човек неволно се пита: дали наистина си вярва на това, което казва… или просто свири последното соло на палубата на „Титаник“?