„Където стъпи руски ботуш…“ и други империалистически приказки от Петербург. Кремъл вика „агресия!“, щом Европа посмее да се защити

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

На международната сцена това беше изключително напрегната и динамична седмица, изпълнена с редица събития на високо ниво и геополитически точки на напрежение. От ескалацията (и евентуалната деескалация) на конфликта между Израел и Иран и американските удари по ирански ядрени обекти, до историческата среща на върха на НАТО в Хага и очакваното удвояване на европейската подкрепа за отбраната и Украйна на заседанието на Европейския съвет – всичко това се оказа бясна надпревара, с която дезинформационната машина на Кремъл трудно успява да навакса.

Затова – както отбелязаха от „ЕU vs. Disinfo“ – Кремъл направи това, което умее най-добре: прибегна до старите си лъжи за уж западна агресия и вечното „мъченичество“ на Русия. На практика Кремъл се опита да използва международната видимост на тези събития от висок ранг, за да придаде достоверност на изкривените си възгледи за света.

Фалшивият наратив за предполагаемото разширяване на НАТО и агресията срещу Русия отдавна е сред основните инструменти за насаждане на обсадна психоза в руското общество – с цел мобилизиране в подкрепа на кремълската политика, особено във връзка с несправедливата война срещу Украйна.

И така, в навечерието на срещата на върха на НАТО на 24–25 юни, кремълските дезинформационни рупори отново се заеха да представят отбранителните усилия на Съюза като агресивни спрямо Русия и да внушават, че увеличаването на военните бюджети е доказателство за враждебни намерения от страна на НАТО.

Кремъл извади от нафталина още един от старите си номера: абсурдното твърдение, че самото съществуване на НАТО представлява заплаха за Русия. Или това, че НАТО е измислило мита за руската агресия, за да контролира парите на данъкоплатците. Или че разходите на НАТО за отбрана ще доведат до непоносим дълг и ще съсипят Европа.

Някои прокремълски коментатори се опитаха да балансират алармисткия наратив за „исторически безпрецедентния бум на отбранителни разходи“ в НАТО, като подеха подвеждащия разказ, че Алиансът е разделен, и че тези предполагаеми разногласия представляват екзистенциална заплаха отвътре.

В крайна сметка, с провеждането на открито империалистическа външна политика, с изнудване, насилие и агресия спрямо съседите си и с едностранното започване на най-мащабната война в Европа след Втората световна война, Русия създаде проклятие, което сама си предизвика. Колкото повече Москва се убеждаваше, че НАТО има агресивни намерения спрямо нея, толкова по-агресивна ставаше самата Русия… и действията ѝ принудиха страните от Алианса да увеличат разходите си за отбрана до исторически нива. И каквато и дезинформация да излива Кремъл, тази проста истина няма как да бъде заличена.

Тъй като именно европейските съюзници ще поемат основната тежест от увеличените отбранителни разходи, Кремъл побърза да представи Европа като „новия злодей“. Последните изказвания на Върховния представител на ЕС и заместник-председател на Комисията Кая Калас относно необходимостта от продължаване на подкрепата за Украйна предизвикаха особена ярост от страна на прокремълските канали и бяха използвани като „доказателство“ за твърденията за „агресивна“ и „русофобска“ Европа.

Добавете към това обсъждането от Европейския съвет на новия санкционен пакет срещу руските „сенчести флотилии“, и митът за „военолюбивата Европа“ е поддържан жив и здрав.

Но за Москва, разпространяването на лъжи за предполагаема западна заплаха не е нещо импровизирано, предназначено само за важни международни събития. Напротив – Кремъл води постоянна кампания по исторически ревизионизъм, включително чрез пренаписване и подмяна на учебници, с цел индоктриниране на руските деца и младежи с мита за Русия като „вечна жертва“ и „благороден защитник“. Всичко това – за да се прослави руското милитаризиране и да се оправдаят миналите и бъдещите войни.

И накрая, вероятно за да отклони вниманието от международната изолация на Русия, Кремъл се опита да преувеличи значението на Петербургския международен икономически форум, възхвалявайки уж „необичайния международен мащаб“ на тазгодишното му издание. Основната новина от това „благовонно“ събитие обаче беше речта на Путин пред участниците. Докато Кремъл пропусна същината и вместо това се възхищаваше на мъжествеността на президента заради „най-дългата реч в историята на форума“, ние запомнихме нещо друго. Впечатление направи фразата на Путин:

„Където стъпи руски войник – това е вече наша земя“.

Какво странно, откровено империалистическо изказване… особено от страна на държава, която постоянно твърди, че никога не започва войни.