ВКС върна за ново разглеждане делото срещу Герман Костин, подсъдим за убийството на 5-годишния Никита

С Решение № 287/13.06.2025 г. по наказателно дело № 1110/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решение № 251/15.07.2024 г. на Апелативен съд – гр. София, Наказателно отделение, 9-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 643/2022 г. и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно.

Делото е образувано по лична касационна жалба на подсъдимия Герман К. и такава на неговия служебен защитник срещу постановеното от Софийския апелативен съд (САС) въззивно решение от 15.07.2024 г. по в.н.о.х.д. № 643/2022 г.

С присъда по н.о.х.д. № 4680/2016 г. на Софийския градски съд (СГС) Герман К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за убийство на малолетен – Никита П., и му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“ при първоначален „специален“ режим за изтърпяване. С решение на САС присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на първата инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения.

С присъда по н.о.х.д. № 3317/2019 г. на СГС подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 08.02.2015 г. до около 23.00 ч. на 09.02.2015 г. в гр. София на неустановено място умишлено умъртвил малолетния Никита П., поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години при първоначален „строг“ режим.

С решението по в.н.о.х.д. № 643/2022 г. на САС присъдата е изменена, като е изменен видът на наложеното на подсъдимия Герман К. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години в „доживотен затвор“, както и режимът на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „специален“.

Тричленният състав на ВКС приема, че касационната жалба на подсъдимия, лично от него, е подадена в законовия срок и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество – и основателна.

Според касационната инстанция следва да се разгледа доводът на защитата за постановяване на решението от незаконен състав, което по естеството си представлява абсолютно процесуално нарушение, и ако се установи неговата основателност, има за последица отмяна на съдебния акт на контролирания съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Тричленният състав на ВКС посочва, че нарушението на принципа на безпристрастността е едно от най-съществените нарушения на правото на справедливия съдебен процес по чл. 6 от ЕКПЧ и както защитата основателно посочва, при констатирането му Съдът в Страсбург определя съдебните състави, които са проявили предубеденост, за „нищожни“ с оглед задължението им незабавно да се отведат от делото, поради невъзможност да осигурят на обвиняемото/подсъдимо лице справедлив съдебен процес от безпристрастен съд.

Върховните съдии приемат, че в настоящия казус от съдържанието на цитираните изрази, които съдът е използвал в решението, се налага извод за нарушение на презумпцията за невиновност спрямо подсъдимия К. В решението на въззивния съд се съдържат недвусмислени внушения в насока съпричастност на подсъдимия към смъртта на Л. (която не е предмет на настоящото дело), което сочи на предубеденост при разглеждането на делото, тъй като съдът се е позовал на смъртта на майката на детето като фактор, който завишава обществената опасност на дееца. Този факт е посочен в пряка връзка с определяне на наказанието, което е наложено на подсъдимия, като от мотивите се установява, че съдът го е преценявал в негова вреда и изрично е посочил, че го е ценил като отегчаващо обстоятелство, което дава основание за възприемане на възражението на защитата за незаконен състав на въззивния съд, поради предубеденост при разглеждането на делото.

Върховните съдии намират за основателно и твърдението на защитата, че съставът на апелативния съд е проявил предубеденост спрямо подсъдимия, след като в постановения съдебен акт в производство по чл. 270 от НПК (съдебното заседание е проведено на 03.07.2023 г., а не на 20.06.2023 г.) се е позовал на предходно осъждане на подсъдимия в държавата му по произход, за което деецът е бил реабилитиран, без да подложи на проверка това обстоятелство. Тричленният състав на ВКС приема, че в определението на апелативната инстанция в производството по чл. 270 от НПК получените официални данни за съдимостта на дееца са били напълно игнорирани, като е била използвана изисканата от Интерпол справка, съгласно която подсъдимият е бил осъждан на осем години лишаване от свобода, при положение, че действително определеното наказание е в размер на четири години лишаване от свобода и това осъждане е използвано като аргумент за оставяне без уважение молбата на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава. Аналогично позоваване на предходното осъждане на подсъдимия в държавата му на произход се съдържа и в решението на съда, което обстоятелство е отчетено като отегчаващ отговорността му факт и е послужило като допълнителен аргумент за увеличаване на наложеното от първия съд наказание.

Касационният състав сочи, че въпросът, дали подсъдимият е реабилитиран за присъдата на държавата му по произход, е бил предмет на обсъждане и в първото отменително въззивно решение, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е неосъждан. Въззивният съд в противовес на този извод е приел, че подсъдимият е осъждан, поради липсата на данни за настъпила реабилитация, и е използвал предходното му осъждане от държавата му на произход, за да утежни положението му по настоящото дело. В практиката на ЕСПЧ позоваването на заличени присъди винаги се приема като проява на предубеденост от страна на съда.

Върховните съдии приемат, че по друг начин стои въпросът с изложените мотиви от същото определение, относно отказа на съда да измени задържането на подсъдимия в „домашен арест“ по съображения, че за изтърпяването на мярката е посочен адрес на лице, спрямо което са предявени обвинения и е осъждано със споразумение. Касационният състав констатира, че съдът е проявил прекомерна активност, като преди съдебното заседание с нарочно разпореждане № 118/14.06.2023 г. на съдията-докладчик е изискал подробна справка за съдимостта на лицето, което е предоставило адрес, на който подсъдимият да търпи мярката „домашен арест“. С разпореждането са изискани данни, които да бъдат получени чрез „справка в деловодните програми на АСНС-закрит дали лицето е имало ВНЧД и ВНОХД и какъв е бил техния предмет, като се приложат копия от съдебните актове и протоколите от съдебните заседания;както и справка от СНС-закрит имало ли е същото лице НОХД в този съд и да се изискат съдебните актове – определения по мерки за неотклонение и присъди“. Впоследствие на базата на тези данни съдът е постановил отказ да измени задържането на К. в домашен арест. Последното обстоятелство съгласно трайната практика на ЕСПЧ представлява проява на пристрастност поради прекомерните усилия, които съдът е проявил, за да потвърди задържането на подсъдимия.

Върховните съдии обобщават, че в същия смисъл се разглежда и становището на САС, обективирано в разпореждане на съдията-докладчик № 356/07.11.2024 г. по повод постъпили от подсъдимия множество заявления, които съдията-докладчик е оставил без разглеждане, като е мотивирал решението си с „употребените обидни и нецензурни изрази, показващи неуважение към съда, уронващи престижа на българската съдебна власт“ и е постановил, че бъдещи заявления ще бъдат разглеждани, само ако подсъдимият промени начина си на изразяване. Това поведение на докладчика по делото създава легитимно съмнение, че съдът не е могъл да се дистанцира от посоченото обстоятелство и да прояви обективност при разглеждане на делото (в този смисъл е решението на ЕСПЧ по делото Киприану срещу Кипър).

Тричленният състав на ВКС приема за основателно и оплакването на подсъдимия, че при обжалването на въззивното решение пред касационната инстанция е бил лишен от професионална адвокатска защита поради отказа му да бъде представляван от служебно назначеният му защитник адв. Л., която е изготвила касационна жалба и допълнение към нея от негово име. Независимо от изрично заявеното от подсъдимия, че не поддържа касационната жалба на адв. Л. в цитираното допълнение към касационната му жалба, с разпореждане № 386/27.11.2024 г. на САС, 9-ти с. в.н.о.х.д. № 643/22 г. делото е изпратено незабавно на ВКС по компетентност. В мотивите към разпореждането е прието, че с оглед депозираната от адв. Л. молба, която е изготвила касационна жалба и допълнение към нея, и опитите ѝ за среща с подсъдимия, които са останали безуспешни поради поведението му в затвора, и наличните по делото доказателства за многократна смяна на служебни защитници, като адв. Г. и адв. Ю., които са се отказали от участие, на подсъдимия е дадена възможност за избор, но това не може да е неограничено и постоянно, поради което въпросът за смяна на служебния защитник следва да се реши от ВКС. По този начин въззивният съд е лишил подсъдимия от възможността да упражни правото си на жалба чрез защитник, лишил го е от професионална адвокатска помощ при обжалване на въззивното решение, при положение, че съгласно предявеното обвинение защитата му е била задължителна. Подсъдимият К. изрично е заявил, че не поддържа подадената от адв. Л. касационна жалба, като едно от съображенията му е било, че не е запозната с материалите по делото и е поискал да бъде отведена от участие в съдебното производство като негов представител. Съгласно депозираната от адв. Л. молба тя не е имала личен контакт с подсъдимия и линията му на защита не е била обсъждана. Адв. Л. е назначена за служебен защитник на подсъдимия на 21.08.2024 г., като е депозирала касационна жалба срещу въззивното решение на 04.09.2024 г., с допълнение от 13.09.2024 г., в който срок, видно от обема на делото (две първоинстанционни и две въззивни производства), не би могла да се запознае с всички материали в пълнота. С оглед изявлението на подсъдимия, че не поддържа подадената от адв. Л. жалба, въззивният съд е следвало да назначи на подсъдимия нов служебен защитник, който да го представлява легитимно и да изготви касационна жалба с негово съгласие, доколкото за образуване на производство пред ВКС е необходимо наличие на валиден процесуален документ, като едно от изискванията е жалбата да е подадена от лице, което има право на жалба или протест. Назначеният служебен защитник адв. Л. не е разполагала с това право, поради изразеното от подсъдимия недоверие, поради което въззивният съд е следвало да я отстрани от участие по делото и да назначи нов служебен защитник, който да изготви нова касационна жалба от името на подсъдимия с негово съгласие. При тези данни касационната жалба на адв. Л., ведно с допълнението към нея, не представлява годно процесуално средство за образуване на касационно производство пред ВКС, респективно е недопустима и не подлежи на разглеждане. Цялостното поведение на докладчика по делото по администриране на жалбата на служебния защитник на подсъдимия чрез игнорирането на заявлението му, че не я поддържа, в контекста на неспазване на указанията на ВКС, поражда легитимно съмнение в безпристрастността на съда, което е нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ.