Хората говорят за чувствата като за инвестиции: какво е емоционалният капитализъм?

Хората говорят за чувствата като за инвестиции: струват ли си времето и усилията ми, какво ще получа в замяна? Тези въпроси формират нова реалност, в която чувствата стават част от пазара.

Какво е „емоционален капитализъм“?

От една страна, можем да наблюдаваме положителна тенденция: хората напускат насилствени връзки, изграждат лични граници, научават се да казват „не“. Твърде радикалният подход обаче може да лиши връзката от „дълбочина“ и „спонтанност“.

Пазарът на запознанства: Абонаментна любов

Абонатите действат като потребители: те търсят, изучават и след това филтрират „неподходящите“ кандидати. Така логиката на „разумния избор“ излиза на преден план.

Проучване на Лондонското училище по икономика What’s App Got to Do With It? Premium Love in Times of Emotional Capitalism демонстрира как технологиите, по-специално приложенията за запознанства, допринасят за въвеждането на пазарната логика в романтичните връзки.

Емоционален труд

Ако изпитваме някакви негативни емоции, започваме да ги възприемаме като патология, като нещо, от което трябва да се отървем възможно най-бързо и да излезем от тази връзка.

„Инвестирах толкова много в него“, „Похарчих времето и всичките си нерви“, казваме на приятелите си след раздяла с партньора. Обърни внимание, че често чуваме не „обичах“ или „вярвах“, а „инвестирах“ и „влагах“. Всичко това е пример как работи концепцията за „емоционалния капитализъм“, пише "Космополитън".

Терминът „емоционален капитализъм“ е въведен от социолога Ева Илуз през 2007 г. в книгата ѝ „Студени интимности: Създаването на емоционалния капитализъм“. В нея тя разглежда подробно как капитализмът е повлиял на сферата на чувствата и интимността. Илуз твърди, че в съвременния свят емоциите все повече се превръщат в елементи на пазарните механизми: емоциите са инвестиции, а капиталът е статус, професионален успех, връзки и лични характеристики.

По този начин в романтичните връзки с приятели и родители или дори на работа ние започваме да подчиняваме чувствата на логиката и се опитваме да извлечем все повече и повече полза от взаимодействието. Появява се специален език на „ефективността“ на взаимоотношенията: находчивост, токсичност, граници, емоционална възвръщаемост.

Ярък пример за емоционален капитализъм са приложенията и сайтовете за запознанства. Десетки различни платформи предлагат намиране на връзки под формата на каталог. Профили, които публикуват най-добрите снимки, отчитат интересите, навиците, доходите и превръщат връзките в маркетингова стратегия.

Именно премиум услугите окончателно опровергават идеята за искреността и непредсказуемостта на чувствата: като плаща за абонамент, потребителят получава не само разширен достъп до избора на партньор, но и анализи на своето поведение. Например, колко бързо обикновено отговаря на съобщения, кой инициира диалога пръв. В британската версия на едно от приложенията такава информация ще струва £33.99 на месец (към юни 2024 г.).

Това означава, че срещу пари можеш не само да увеличиш шансовете за „късметлийско“ съвпадение, но и да получиш поведенчески отчети за други потребители. В резултат на това виждаме, че все по-често взаимоотношенията приличат на транзакция: колко си дал и колко си получил?

Това означава, че срещу пари можеш не само да увеличиш шансовете за „късметлийско“ съвпадение, но и да получиш поведенчески отчети за други потребители. В резултат на това виждаме, че все по-често взаимоотношенията приличат на транзакция: колко си дал и колко си получил?

Логиката на избора на партньор въз основа на ефективността на връзката ни насочва към модела за справяне с емоциите в сферата на труда. Социологът Арли Хочшилд в работата си „Управляваното сърце: Комерсиализацията на чувствата“ обръща внимание на факта, че чувствата са станали част от производствения процес.

Нейната теория разграничава две понятия: „емоционална работа“ и „емоционален труд“. Емоционалната работа се разбира като способността да контролираш собствените си емоции за лична изгода. Но концепцията за емоционален труд предполага контрол на личните емоции, за да се повлияе на емоциите на друг човек:

По този начин усмивката на стюардесата или доброжелателността на консултанта вече не е толкова акт на искреност, колкото умение, изисквано от компанията. Хохшилд нарича този процес трансмутация: емоциите, някога интимна и лична сфера, се превръщат в контролиран инструмент, вграден в капиталистическа система, фокусирана върху печалбата.

По този начин принципите на изразяване и контрол на емоциите в професионална среда сега постепенно проникват и в личния живот. Следователно, все по-често хората не просто чувстват, а мислят как да се чувстват „правилно“. Трябва да си внимателна, благодарна, осъзната.

В условията на такъв поток от информация, ние прилагаме всички тези „контролни списъци“ към взаимоотношенията си с хората, без да се опитваме да ги анализираме лично. Стремим се към идеална картина, стремим се да бъдем перфектни, осъзнати и замислени, да се чувстваме „правилно“.

В ерата на емоционалния капитализъм е особено важно да се прави разлика кога боравим внимателно с чувствата си и кога се крием зад тях, за да не се справяме с възникналите трудности.

Все по-често хората напускат връзки при най-малкия дискомфорт. Но кризата във връзката не винаги е причина за бягство, а сериозните разговори са индикатор, че връзката става все по-трудна и енергоемка, така че не си струват нашето време и отдаденост.