"САЩ могат да се възползват от смелите атаки на Израел срещу Иран и създадат нов Близък изток"

САЩ са изправени пред важен избор: да се възползват от смелите атаки на Израел срещу Иран, за да създадат нов Близък изток, или да пропуснат тази възможност за стратегическа трансформация. Като даде на Израел необходимото време да унищожи военния потенциал на Иран, Вашингтон може да спечели стратегическо предимство в Европа и Азия. Това се посочва в коментар на Сет Кропси в "Уол Стрийт Джърнъл".

Операция „Изгряващ лъв“ е отличен пример за израелската стратегическа култура. Израел не се адаптира добре към променящи се ситуации, в които трябва да реагира на момента.

Атаките от 7 октомври 2023 г. са типичен пример: еврейската държава беше парализирана през по-голямата част от атаките, като "Хамас" беше отблъснат благодарение на индивидуален героизъм, а не на стратегическа способност за реагиране.

Но когато Израел има време и капацитет да планира операция до най-малкия детайл, резултатите са впечатляващи, независимо дали става дума за атаката с пейджъри/уоки-токи, която парализира ръководството на „Хизбула“, командоската акция срещу ирански ракетен обект в северозападна Сирия през септември 2024 г., атаката срещу сирийски ядрен обект през 2007 г. или удара срещу иракския реактор „Осирак“ през 1981 г.

„Изгряващият лъв“ е в съвсем различен мащаб от тези по-ранни операции. Израел подреди последователността на първите си ходове, като едновременно извади от строя останалите въздушни отбранителни системи и радари на Иран, уби високопоставени ирански военни лидери и удари ирански ракетни силози. Последваха вълни от удари срещу ядрени и конвенционални военни цели. Израел парализира командните структури на Иран, нанесе удар на ракетния му арсенал и значително повреди ядрената му програма, като удари ключови обекти в Исфахан, Арак, Натанз и Парчин. Израел също така уби няколко ирански ядрени учени и лидери, свързани с ядрената програма, унищожавайки важни институционални и бюрократични знания и създавайки повече препятствия между обогатяването и превръщането в оръжие. Ако „Изгряващият лъв“ приключи тази вечер, Израел ще е забавил ядрената програма на Иран с една до три години, пише още БТВ.

Въпреки това, най-ценният елемент от ядрената програма на Иран, съоръжение за обогатяване на уран във Фордоу, остава непокътнат. Съдържащ няколко хиляди центрофуги и заровен на 80-100 метра под земята, съоръжението би позволил на Иран да възстанови запасите си от разпадащи се материали, дори ако други елементи от ядрената му инфраструктура бъдат сериозно повредени. Израел има два варианта за унищожаване на Фордоу. Може да хвърли голям брой 1000-килограмови и 5000-килограмови бомби за разрушаване на бункери, като използва познанията си за конструкцията на съоръжението, за да нанесе максимални щети и да прокопае слоевете почва, скала и бетон. Това би изисквало няколко удара, което би увеличило риска останалите ирански противовъздушни сили да прихващат израелските изтребители. Като алтернатива Израел би могъл да организира командоска акция, с която физически да саботира обекта, но това би било свързано с голям риск за персонала.

Най-естественият вариант е вместо това американски удар по Фордоу. САЩ разработиха GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator, или MOP, 30 000-килограмова бомба за унищожаване на бункери. В зависимост от конструкцията на съоръжението и ъгъла на проникване, вероятно ще са необходими между три и осем MOP, за да се унищожи Фордоу. Всеки стелт бомбардировач B-2 може да пренесе две MOP.

САЩ биха могли да комбинират MOP и по-леки оръжия, за да използват B-52, B-1 или стелт изтребители в ударния пакет.

Въпросът, ако оставим настрана техническите подробности, е, че САЩ имат единствена възможност да сложат край на ядрените амбиции на Иран, и то с не повече от няколко въздушни удара. Това би предизвикало и дестабилизация на режима. Иранската стратегия се основаваше на Оста на съпротивата и ядрената и ракетна програма. Вместо да изгражда конвенционална армия, Иран инвестира в мрежа от прокси сили, подкрепяна от Силите на Кудс на Ислямската революционна гвардия, която да води постоянна война срещу САЩ, Израел и арабските държави от Персийския залив, без да излага Иран на пряка атака. Едновременно с това Иран щеше да разработи ядрени оръжия и, заедно с тях, огромен арсенал от ракети и дронове, което щеше да му позволи да провежда удари с голям обсег в продължение на седмици по време на голяма война, преодолявайки въздушната отбрана на Персийския залив или Израел.

Днес оста е в руини, Сирия на Башар ал-Асад е унищожена, Хизбула е парализирана, а Хамас и други палестински организации са разбити. „Изгряващият лъв” нанесе щети на ядрения и ракетния арсенал. Удар по Фордоу не само би унищожил програмата, но и би бил кулминацията на най-големия страх на Революционната гвардия и аятолах Али Хаменей: че Израел и САЩ ще предприемат действия срещу Иран, преди той да разполага с ядрени оръжия или достатъчно голям ракетен арсенал, за да възпрепятства война.

Елиминирането на ядрената програма ще отвори пътя към срива на Ислямската република. Без свои представители, ядрен потенциал и ракетен арсенал, Иран ще загуби влиянието си над страните от Персийския залив и възможностите си за натиск върху Израел и в Леванта. Вътрешната структура на режима оцелява чрез натиск, култивирана идеологическа лоялност към символите на упоритостта на Ислямската република – а именно ядрената програма – и достъп до покровителство на черния пазар. Парализирането на ядрената програма и нанасянето на щети на инфраструктурата за сигурност в цялата страна, както прави Израел с атаките си срещу разузнавателните и силите за сигурност, би създало условия за нестабилност и фрагментация в иранската система за сигурност, което би направило революцията възможна.

Дори ако режимът не се срине, един слаб и уязвим Иран би дал значително по-силна позиция на САЩ в борбата им срещу евразийската ос. САЩ могат да окажат натиск върху Иран да спре износа на петрол от името на Русия, да прекъсне маршрута през Каспийско море за заобикаляне на санкциите и да попречи на Иран да се използва като център за контрабанда на технологии. Незаконният флот от петролни танкери на Иран също е от съществено значение за заобикалянето на енергийните санкции от страна на Русия. Без подкрепата на Техеран тази мрежа става много по-слаба. Китай би загубил много повече от Европа от прекъсването на иранския износ на петрол.

Ако той бъде напълно прекъснат, страните от Персийския залив биха могли да запълнят празнината, макар и бавно, но само благодарение на американската подкрепа. САЩ биха могли най-накрая да установят контрол върху износа на петрол за Азия, като по този начин биха си осигурили значително влияние над Китай.