Правителството вече може да закрива частни ВУЗ-ове

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за висшето образование. С промените се създава възможност Министерският съвет да може да взима решение за закриване на частни ВУЗ-ове, които трайно не осъществяват учебен процес.

Според приетите текстове с „трайно“ се означава срок от шест месеца от ежегодния график на учебния процес. На първо четене бяха приети два законопроекта за промени в Закона за висшето образование, с които се създава правна възможност за закриване на университети, които трайно не осъществяват дейност.

Прието бе разпоредбите да не се прилагат за факултети, които са открити и функционират на основание сключени международни договори. Първоначално в текста бе записано междуправителствени спогодби. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС направи техническа поправка, която бе одобрена от пленарната зала. Той обясни, че понятието международен договор има легална дефиниция, а междуправителствените спогодби са само вид международни договори. Ивайло Папов от "Възраждане" каза, че с въпросния текст отново се допуска прецедент. Той коментира, че срокът от шест месеца също е кратък. Това не означава, че ние сме за оставяне на съществуване на университети, които да имат фиктивна дейност, посочи той.

В реплика Андрей Чорбанов от "Има такъв народ" посочи, че няма университет по света, който може да си позволи шест месеца да не работи. Ако той не започне учебната година, а учебната година е фиксирана като период, това означава, че няма как да влезе и в следващия семестър, обясни депутатът. По думите му от този аспект – шест месеца е минималният срок, в който може да извърши каквато и да е дейност, а период от над шест месеца по думите му удължава безкрайно процедурите. Аз лично смятам, че ако един университет шест месеца не работи, той няма как да продължи да изпълнява своята дейност, заяви Чорбанов.

Ангел Янчев от "Възраждане" посочи, че редакционната поправка за университетите, осъществяващи дейности по международни договори е "прецедент" за един единствен факултет и визира Германския машиностроителен факултет към Техническия университет. Неговото качество е извън съмнение, коментира депутатът и добави, че стотици са завършили този факултет. Според Янчев явно по някакви причини от една политическа фондация са поискали от една политическа партия да направят възможното това да се случи, затова сега се приемал този параграф, който го нямало в предложения на първо четене законопроект. Отваря се възможност да не се спазва основно изискване към факултетите в България с това набързо направено изключение, предупреди депутатът. Той припомни, че целта на внесения законопроект е да улесни затварянето на частни университети от страна на държавата и визира проблема с Пернишкия университет.

Наистина не разбирам, защо толкова се съпротивлявате да бъде изчистено нещо, след като така или иначе отваряме закона за промени. Законите отразяват обществени отношения, напомни му Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС. Тя добави, че никой не оспорва качествата на този факултет в Техническия университет.

Николай Радулов от МЕЧ каза, че коментираните въпроси са второстепенни. По думите му истинският проблем е свързан с акредитацията на висшите училища и необходимостта от хабилитирани преподаватели. Законът изисква 65 годишните преподаватели да излязат в пенсия. Това не е проблем за преподавателите, а е проблем за акредитацията, добави Радулов. Да вземем мерки да се удължат тези години – до 70 години за преподавателите. Това е важният проблем, а всички други са второстепенни, каза депутатът.