Астрономи са озадачени от откриването на гигантска планета, орбитираща около малка звезда

Астрономи са забелязали космическо несъответствие, което ги е оставило в недоумение – голяма планета, орбитираща около малка звезда, пише Ройтерс.

„Засега нямаме отговор на въпроса как такава малка звезда може да притежава такава голяма планета“, каза астрономът Едуард Брайънт от Университета на Уоруик в Англия, ръководител на проучването, публикувано в сряда в списанието Nature Astronomy.

Планетите извън нашата Слънчева система се наричат екзопланети. Тази, която орбитира около TOI-6894, е газов гигант, подобно на Сатурн и Юпитер, а не скалиста планета като Земята.

Звездата е червено джудже, най-малкият и най-разпространеният вид в галактиката Млечен път.

„Тъй като тези звезди са много разпространени, в галактиката може да има много повече гигантски планети, отколкото сме очаквали“, каза Брайънт.

Диаметърът й е малко по-голям от този на Сатурн и малко по-малък от този на Юпитер, макар че е по-малко плътна от тях. Масата й е 56% от тази на Сатурн и 17% от тази на Юпитер.

Основните данни, използвани за изучаването на планетата, са от орбиталния спътник на НАСА Transiting Exoplanet Survey Satellite (TESS) и от Very Large Telescope (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили, допълва БТА.

Изследователите се надяват да разберат по-добре състава на планетата с наблюдения, планирани за следващата година с помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“.

„Очакваме тя да има масивно ядро, обградено от газообразна обвивка, съставена предимно от водород и хелий“, каза Брайънт.

Откритието противоречи на настоящите представи за образуването на планетите. Звездата е с маса около една пета от масата на Слънцето. Според водещите теории за образуването на планетите, звезди с такива размери трябва да имат малки планети, подобни на Земята и Марс. Но тази, открита в орбита около въпросната звезда, е много по-голяма – колкото Сатурн, втората по големина планета в нашата Слънчева система.

Раждането на планетна система започва с голям облак от газ и прах – наречен молекулярен облак, който се срива под собствената си гравитация и образува централна звезда. Остатъчният материал, който се върти около звездата в т.нар. протопланетарен диск, образува планети.

„Това е така, защото, за да се образува гигантска планета, е необходимо бързо да се образува голямо ядро на планетата и след това бързо да се натрупа много газ върху него. Това трябва да се случи в ограничено време, преди звездата да започне да свети и дискът бързо да изчезне. Смятаме, че в малките звезди просто няма достатъчно маса, за да се образува гигантска планета, преди дискът да изчезне“, добави Ван Ейлен.

Засега не е открита планета, която да е по-голяма от своята звезда, като това важи и в този случай, въпреки че двете небесни тела са много по-близки по размер, отколкото обикновено. Докато диаметърът на Слънцето е 10 пъти по-голям от най-голямата планета в нашата Слънчева система – Юпитер, диаметърът на TOI-6894 е само 2,5 пъти по-голям от единствената известна планета около нея.

Звездата TOI-6894 е доста тъмна, тя свети 250 пъти по-слабо от Слънцето. Откритата планета се намира около 40 пъти по-близо до звездата си, отколкото Земята до Слънцето, и завършва една орбита само за три дни. Близостта й до звездата означава, че повърхността на планетата е доста гореща, макар и не толкова, колкото газовите гиганти, наречени „горещи Юпитери“.