Астрономи откриха две бели джуджета, обречени на гибел в четворна детонация

Тъй като разстоянието между тях постепенно намалява, в резултат на което двойната система губи енергия. Фактът, че двете бели джуджета са толкова масивни и толкова близо едно до друго, гарантира тяхната ефектна гибел.

Това ще създаде предпоставки за сложна експлозия, наречена свръхнова от тип 1а, която в този случай ще включва четворна детонация.

Белите джуджета, подобно на лук, са съставени от пластове. Вътрешният им слой е ядро от въглерод и кислород, заобиколено от хелиев слой и накрая от водороден слой, обяснява Пелисоли.

Ударната вълна от тези взривове на свой ред ще предизвика трета експлозия в останалия хелиев слой на спътника, което ще задейства четвърти взрив в неговото ядро от въглерод и кислород.

Очаква се тази четворна детонация да отнеме около четири секунди от началото до края. Това обаче няма да се случи скоро.

Астрономи по-рано наблюдаваха бяло джудже "канибал" с белег на "лицето", както и екзотично бяло джудже с "две лица".

Астрономи са открили две масивни бели джуджета - изключително компактни звездни въглени, орбитиращи в близост едно до друго, които изглежда са обречени да загинат в изключително силна четворна детонация, съобщава БТА.

Двете звезди, гравитационно свързани една с друга в т. нар. двойна система, се намират в галактиката Млечен път на около 160 светлинни години от Земята - сравнително близо от космическа гледна точка. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра.

Белите джуджета са сред най-компактните небесни обекти. Звезди с до осем пъти по-голяма маса от нашето Слънце изглежда са обречени да приключат живота си по този начин. Те в крайна сметка изгарят целия водород, който използват като гориво. След това гравитацията ги кара да се свият и да издухат външните си слоеве в стадий на "червен гигант", оставяйки накрая след себе си компактно ядро с диаметър приблизително колкото този Земята - бялото джудже.

Авторите му са използвали данни от четири наземни телескопа, за да проучат тази двойна система. Едно от белите джуджета има маса около 83 процента от тази на нашето Слънце, а другото - около 72 процента. Никоя друга известна двойна система от бели джуджета няма по-голяма комбинирана маса, отбелязва Мънди.

Известни са няколкостотин двойни системи, съставени от две бели джуджета. Тези две звезди обикалят най-близо една до друга в сравнение с всички останали. Те са около 25 пъти по-близо една до друга, отколкото най-вътрешната планета в нашата Слънчева система Меркурий се намира до Слънцето, като завършват една обиколка приблизително на всеки 14 часа.

Когато се доближат още повече, по-тежкото от двете бели джуджета, поради по-голямата си гравитационна сила, ще започне да извлича материал от външния слой на по-лекото и ще увеличи масата си над прага, отвъд който бялото джудже преживява термоядрен взрив.

Когато започнат са си взаимодействат, звездата с по-малка маса ще прехвърли маса към масивната. В резултат на това хелиевият слой на по-тежката звезда ще стане твърде масивен, предизвиквайки експлозия. След нея ще последва втора експлозия в ядрото от въглерод и кислород.

Изследователите са изчислили, че взривът ще настъпи след около 22,6 милиарда години. Вселената е на около 13,8 милиарда години. Когато експлозията се случи, от перспективата на Земята тя ще изглежда около 10 пъти по-ярка от Луната в нощното небе - ако нашата планета, която сега е на около 4,5 милиарда години, все още съществува.

Това е първият път, когато е идентифицирана двойна система, на която й предстои такава съдба. Ако двете бели джуджета бяха достатъчно далече едно от друго, така че по-тежкото да не изсмуква материал от по-лекото, те биха могли да оцелеят във вечен мир, отбелязват изследователите.