Дългогодишната амбиция на България да се присъедини към еврозоната е по-актуална и по-неотложна от всякога досега на фона на нестабилната международна среда, като приемането на еврото ще има пет групи последици за страната ни. Това става известно от изказване на управителя на Българската народна банка Димитър Радев, цитирано в публикация на OMFIF-State Street Global Advisors, съобщават от централната банка.
По думите му, в свят, в който нестабилността на политиките е структурна, членството в еврозоната ще укрепи стратегическата устойчивост на България чрез институционална консолидация и надеждни инструменти за реагиране при кризи, пише БТА.
"Кредитните и валутните рискове са силно ограничени. Допустимите активи трябва да имат минимален рейтинг AA минус. Този силно консервативен, краткосрочен подход ни служеше добре в периоди на временни пазарни напрежения", според Радев.
"Приемането на еврото ще има пет групи последици. То ще закрепи паричната политика на България в рамката на Европейската централна банка (ЕЦБ) и ще осигури надеждност, стабилност и предвидимост. Освен това, приемането на еврото ще намали валутния риск и ще защити икономиката от спекулативен натиск; ще повиши доверието на инвеститорите и ще задълбочи финансовата интеграция; както и ще предложи достъп до механизмите на еврозоната, като например Европейския механизъм за стабилност", казва Радев.
"Сега съставът на валутните резерви на България се определя от законово определения ни мандат и оперативната логика на валутния борд. Най-общо казано, около 90 процента от резервите ни се държат в евро и около 10 процента в злато", уточнява гуверньорът на БНБ.
В перспектива присъединяването към еврозоната ще отбележи нов етап в управлението на резервите. Новият Закон за Българската народна банка въвежда по-голяма гъвкавост, допълва той. "След като еврото стане наша национална валута, ще започнем да диверсифицираме валутните си резерви в други валути", казва управителят на БНБ, добавяйки, че вече се полагат основните за това чрез разработване на нова оперативна инфраструктура, разширяване на мрежата от контрагенти и създаване на по-задълбочен пазарен експертен опит.
"По този начин ще адаптираме нашата рамка за риска, като облекчим кредитния праг за активите, които държим, от АА минус на А минус и разширим инвестиционния хоризонт от краткосрочен до стратегически, дългосрочен. Тези реформи ще разширят нашите инвестиционни възможности, като евентуално ще включат и нови инструменти като например борсово търгуваните фондове. Естествено, всички такива инструменти ще бъдат подложени на много внимателна оценка, за да се гарантира съответствие с основните ни цели: запазване на капитала и осигуряване на ликвидност", обяснява Димитър Радев.
По думите му, тъй като глобалната фрагментираност става определяща характеристика на международната среда, централните банки трябва да се адаптират. "Трябва да продължим да отстояваме основните принципи на управление на резервите – ликвидност, сигурност и възвръщаемост – като същевременно обръщаме все по-голямо внимание на геополитическите и системните рискове", казва той.
"Стратегическото позициониране ще бъде също толкова важно, колкото и фундаменталните финансови фактори. За Българската народна банка това означава поддържане на устойчивостта постигната при валутния борд, с готовност за провеждане в най-близко бъдеще в условията на еврозоната на по-динамична, дългосрочна и отчитаща риска стратегия за управление на резервите", посочва Радев.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)