На церемонията присъстваха официални гости, представители на академичната общност, студенти и партньори на университета. Сред тях беше и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, към когото проф. Игнатов отправи призив:
Проф. Игнатов определи почетното звание като „най-голямата награда“, която е получавал, и подчерта своята дълбока свързаност с университета и мисията на хуманитарното образование.
По думите му, НБУ е доказателство, че либералното образование е възможно и успешно в България – университет, създаден с идеята за свобода, хуманизъм и отговорност към бъдещето.
С удостояването на проф. д.н. Сергей Игнатов със званието „Почетен професор“, Нов български университет изразява своята признателност за неговия дългогодишен принос към академичната и обществената кауза.
На 15 май 2025 г. в Нов български университет се проведе тържествена церемония, на която проф. д.н. Сергей Игнатов бе удостоен с почетното звание „Почетен професор на НБУ“, съобщават от пресцентъра на висшето училище.
Проф. Игнатов получи отличието за изключителния си принос към изграждането и развитието на египтологията в България, нейното институционализиране в НБУ на бакалавърско, магистърско и докторско ниво, както и за своите значими научни постижения, академични и обществени дейности. Той е един от основателите на програмите по египтология в университета, бивш ръководител на департамент, декан и ректор на НБУ, министър на образованието и науката и първият българин, избран за ректор на европейски университет.
„Ползвайте примера на НБУ, в който в първите две години на своето обучение всички студенти имат възможност да се докоснат до всички постижения на човешкия ум. Ние създаваме лидери и патриоти. И навремето, когато всички искаха да бягаме в чужбина, ние казахме: „Тук ще направим мечтаната чужбина.“ С много усилия и с голям авантюризъм – какъвто беше да разкрием програма по египтология, например, години наред ние успяваме да създаваме широк достъп до всички познания за света на нашите студенти.“
В речта си „Хуманитарното образование по цивилизационната ос Древен Еипет – Европа. Съвременният свят и грижата за Естествения интелект“ очерта цивилизационната приемственост между Древен Египет и съвременна Европа, базирана на три основни стълба: познаване на писмеността като акт на сътворение, ритуала като устой на света и магията като израз на енергията и знанието. Според него, египетското образование е хуманитарно в своята същност – то стои в основата на пирамидите, на организираното общество, на съзиданието.
Проф. Игнатов отправи призив за връщане към хуманитарните основи в образованието – като инструмент за изграждане на цялостна личност, способна на състрадание, диалог и лидерство. Той предупреди, че в съвременния дигитален свят все по-осезаема става нуждата да се съхрани човешкото – чрез литературата, театъра, киното и музиката.
)
)