По думите му тези партийни интереси са само за пред публиката, а иначе лидерите на партиите пият кафе заедно и ходят на лов.
Статистиката показва, че от май 2021 година до днес - 775 дни служебни кабинети са управлявали страната срещу едва 540 дни на редовни правителства. Цели 77% от българите очакват да има нови предсрочни избори през предстоящата 2025 г.
И коментира нуждата от това да имаме работещо правителство, за да сме равноправни участници в случващото се в Европейския съюз.
„Важно е да се прояви мъдрост в решенията, които се вземат. Аз не харесвам ястребите във външната политика, които буквално за да си уредят топло местенце и топло бъдеще за следващите 2/3 години, рискуват бъдещето на страната“, каза той.
Европа вече мисли за общообранителен фонд от 500 милиарда евро. Планът е средствата да бъдат осигурени от облигационните пазари и да се използват за увеличаване на военните разходи в очакване на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.
Остава точно седмица до края на тази година – време за равносметка. Кои са големите цели, които ще обединят политическите сили в страната и има ли генерална цел, която да изкара България от политическата криза и спиралата от избори?
„В момента ситуацията е патова. Трябва да се договарят, но при това фрагментиране интересите на отделните фрагменти надделяват над националните интереси, ако въобще те някъде съществуват в повечето глави на лидерите на тези политически формации. Затова мисля, че сега трябва да подкрепим възможността ГЕРБ да състави правителство“, каза пред бТВ проф. Сергей Игнатов, бивш министър на образованието и преподавател в НБУ.
„ГЕРБ и БСП може да са от различни политически семейства, но са и от едно главно семейство и то се нарича България. И аз си мисля, че поради тяхната история и политическите отговорности, които са поемали през годините на тяхното развитие – те могат в името на българския интерес, тъй като той е по-важен от всеки партиен интерес“, каза още той.
„Мисля, че това е пътят към бъдещата коалиционна култура в България. Това, което става през тези години е изключително интересно, защото в нашата парламентарна република до тази конституционна промяна, която наричаме домова книга, всъщност имахме уникална историческа ситуация, в която при парламентарната република дълго време управлява президентът“, каза проф. Игнатов.
„Ще видим как големите производители на оръжие като Франция, Германия ще се договорят за снабдяване на бъдещата европейска войска да я наречем. А пък и ние всички сме част от НАТО. Следващият въпрос е тази европейска военна единица ще бъде ли част от НАТО и как ще се пренаредят съюзническите договорки – това не е толкова лесен процес“, заяви Игнатов.