"Училището подготвя децата за живота, не за изпита. Ако свикнем с тази мисъл, и другите неща ще тръгнат в правилна посока", обобщи той.
"Образованието и здравеопазването са най-важните дългосрочни проекти, голяма част от отговорността трябва да е на цялото общество", категоричен бе проф. Сергей Игнатов.
И добави, че за съжаление зад дискусията за учебници стоят корпоративни интереси, а на ректорите се внушава, че че трябва да са предприемчиви, тъй като е "глупаво образованието да се поддържа чрез данъчна система".
Проф. Игнатов е "дочул", че в скоро време ще има дори законодателни решения по въпроса. "Красимир Вълчев готви нещо в Комисията по образование. Политическите сили са достигнали до някакво съвместно решение", посочи той.
„От образованието, след като забравиш всичко, остават уменията. Този огромен материал, който се излива, трябва да бъде редуциран. Това, обаче, е много сложно интелектуално усилие“, добави той.
Трябва да се премине към усвояване, овладяване на умения, базирани на знанията и промяна на цялата изпитна система: да се изпитват и оценяват уменията, не наизустеният материал. Цялата ни образователна система в системата на средното образование е изключително натоварена за учениците, не е съобразена с психологическото им ниво. Това каза в интервю за „Лице в лице“ проф. Сергей Игнатов – основател на египтологията в България и първият българин, избран за ректор на европейски университет – Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс, Литва. В момента той е преподавател в Нов български университет.
Проф. Игнатов даде пример с образователната система в Нидерландия. "Карат ги да изберат най-добрия план за телефона им за годината, те трябва да вземат правилното решение", посочи той, като сравни това с българските ученици, които купуват прекалено скъпи за възможностите им телефони, без да осъзнават, че взимайки ги на кредит, плащат за тях много по-висока цена.
"За какво ни учи училището: за живота или да се явим на изпит и да изкараме някаква оценка. Училището ни готви за оценката. Цял живот, от 2-ри клас искам да стана историк. Дори по „История“, любимият ми предмет, трябваше да заучавам наизуст. Много по-късно, като отидох в университета и извън България попаднах в среда, където не са важни тези знания, а умението да вземаш решения", разказа той част от личния си житейски опит.
Но добави, че няма да бъде лесно, тъй като родителите имат друго мнение по въпроса и друг план за развитието на техните деца. "Затова в НБУ, където съм професор, направихме така, че дори родителят да го доведе за ръчичка и да го запише за нещо, студентът има право да си промени програмата, след като родителят го е записал. Най-важното е училището и университетът да ни научат да сме създатели на своя собствен жизнен проект", уверен е проф. Игнатов.
)