Кремъл за пакта Молотов–Рибентроп: Политика на Пакта пинг-понг

Една от характерните черти на кремълската дезинформационна машина е липсата на последователност. Дезинформационните медии изстрелват десетки различни лъжи по ключови въпроси като случая „Скрипал“ и катастрофата с MH17... Същото може да се наблюдава и при дезинформацията около Втората световна война и пакта Молотов – Рибентроп, където Кремъл ту възхвалява пакта, ту го заклеймява.

Пинг-понг. Ту го възхвалява, ту го заклеймява.

Особено добро наблюдение по темата имаха и колегите от „EU vs Disinfo“ още преди години.

В края на май 2020 г. депутатът от руската Дума Алексей Журавльов внесе предложение (пинг) за осъждане на осъждането (понг), направено от Съветския парламент на 24 декември 1989 г., относно пакта Молотов–Рибентроп. Според Журавльов тогавашното решение е било взето под външен натиск:

„Решението е в противоречие с принципите на историческата справедливост и е взето в контекста на нарастваща политическа нестабилност, последвана от натиск от страна на чужди сили. То е било подготвено от Комисията за оценка на политическите и правни последици от съветско-германския пакт за ненападение от 1939 г. и не се е ръководело от принципите на обективност и безпристрастност“.

„Конгресът отбелязва, че през този период отношенията на СССР с Латвия, Литва и Естония са били регулирани чрез система от договори. В съответствие с мирните договори от 1920 г. и договорите за ненападение от 1926–1933 г., подписалите страни са били длъжни да зачитат взаимно суверенитета си, териториалната си цялост и неприкосновеността си при всички обстоятелства. СССР е поел подобни задължения и към Полша и Финландия“.

През септември 2019 г. Европейският парламент прие резолюция по повод 80-годишнината от избухването на Втората световна война. Резолюцията се позовава на горепосоченото осъждане от страна на Съветския парламент, но предизвика яростна реакция от Кремъл.

Руските медии започнаха кампания, в която представяха Полша и западните сили като основни виновници за Втората световна война. Държавната руска агенция „Спутник“ нападна Полша ожесточено.

Пактът Молотов–Рибентроп е създал предпоставки за териториалната експанзия на Хитлер и Сталин. Самият пакт не предизвиква войната, но прави войната възможна. Той дава на двете страни свободата да действат. Йосиф Сталин лично описва отношенията между Германия и Съветския съюз като „приятелство, изковано в кръв“.

Пактът позволява на СССР да разшири територията си за сметка на съседите си. Финландия и Румъния са принудени да отстъпят големи части от териториите си; Естония, Латвия и Литва са окупирани и анексирани — всичко това в съгласие с нацистка Германия.

Кремъл дълго време отричаше съществуването на тайни протоколи, които разделяха сферите на влияние между нацистка Германия и Съветска Русия.

ОТ ПОДПИСАЛИТЕ ДОГОВОРА СТРАНИ, САМО СССР ЗАПАЗИ ТЕРИТОРИЯТА, ПРИДОБИТА ЧРЕЗ СПОРАЗУМЕНИЕТО.

Пактът Молотов–Рибентроп обаче не е сложен въпрос. Той е добре документиран; всички документи са достъпни за изследване от десетилетия. Последствията, причините и резултатите са подробно проучени и добре известни.

И все пак Кремъл отчаяно се мъчи да измисли как да се отнася към него. Видяхме по-горе, че Съветският парламент го осъжда през 1989 г. Владимир Путин лично се позова на това осъждане през 2009 г. в статия за полския вестник Gazeta Wyborcza:

„Безнравственият характер на пакта Молотов–Рибентроп получи категорична оценка от парламента на нашата страна“.

Но…

Пет години по-късно, през 2014 г., руският президент промени мнението си:

„Съветският съюз подписа договор за ненападение с Германия. Казват: „О, колко лошо“. Но какво му е лошото, ако Съветският съюз не е искал да воюва? Какво му е лошото?“

Само за да се върне отново към критична оценка на договора с нацистите в последната си статия за уроците на историята:

„Нека припомня също, че Съветският съюз даде правна и морална оценка на т.нар. пакт Молотов–Рибентроп. В резолюцията си от 24 декември 1989 г. Върховният съвет официално осъди тайните протоколи като „акт на лична власт“, който по никакъв начин не отразява „волята на съветския народ, който не носи отговорност за този сговор“.

Това нееднозначно отношение към миналото създава проблеми дори за онези, които искат да подкрепят кремълската амбиция да използва историята като политически инструмент. Един от историците, близки до Кремъл, изразява раздразнение от тази постоянно променяща се позиция:

„Това създава изключително удобна среда за пропагандни манипулации от страна на опозицията. Например, твърденията на нашите официални лица, че пактът Молотов–Рибентроп е било голямо постижение на съветската дипломация. Това въпреки факта, че Владимир Путин в реч изрази ясна позиция, че не се гордеем с пакта, че съжаляваме за него, но той е бил част от събития, в които не само ние сме участвали. Но още през 2014 г. президентът започна да описва пакта като правилно решение. И всички останали се включиха. Така не се печели информационна война!“

Така продължава този кремълски мач на пинг-понг: осъждане (пинг) – похвала (понг) – осъждане (пинг) – похвала (понг). След последното осъждане (пинг) от президента в статия от 19 юни (2020 г.), разглеждането на предложението на г-н Журавльов (понг) е отложено. В крайна сметка, с думите на бившия председател на Държавната дума Борис Гризлов:

„Парламентът не е платформа за политически дебати!“

И историята не бива да бъде такава.

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.