Томислав Дончев: Средствата от ПВУ са 1/3 от европейското финансиране

Имаме трудната задача да окомплектоваме, да извършим всички реформи, да ги отчетем и да поискаме всички плащания от четвърто до девето, отбеляза вицепремиерът.

ПВУ в България включва мерки за инвестиции и реформи, и се финансира с 5,69 милиарда евро безвъзмездни средства.

Средствата от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) са една трета от европейското финансиране, каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев пред БНТ.

Според него най-голямото предизвикателство е спасяването на проектите. "Ако за четири години са изплатени нищожна част от средствата, трудно е да се изплатят останалите и заради това правим сложна организация", посочи той в предаването "Говори сега".

Дончев отбеляза, че усилията на властите са за спасяване на средствата по ПВУ предвид ситуацията, в която са го заварили, а плащанията по него са девет.

Само за три месеца беше свършена много работа - тежки, но ползотворни преговори с Европейската комисия, промяна на обхвата на част от реформите и тежкият процес, свързан с редуциране на част от проектите, обясни той и добави, че крайният срок за инвестициите по ПВУ е август следващата година.

Преговорете са на финална фаза. В рамките на месец-месец и половина ще изпратя ново, второ подобрено искане за плащане, посочи Дончев. По думите му се очаква второто плащане по ПВУ да е получено например през септември и до края на годината да има и трето плащане, което би означавало, че до края на 2025 г. България ще получи половината от средствата.

На 16 април България подаде искане до Европейската комисия да измени своя План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в съответствие с член 21 от Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, както и да добави към него глава за REPowerEU (европейският план за намаляване зависимостта си от руските изкопаеми горива и за ускоряване на екологичния преход). Предложената от страната ни глава за REPowerEU се състои от три нови реформи и четири инвестиции.

Предложените реформи имат за цел да се укрепи рамката за управление на енергийната бедност и да се подготви либерализацията на пазара на дребно, да се повиши прозрачността на процедурите за присъединяване за нови мощности за енергия от възобновяеми източници и за съхранение, да се подобри функционирането на пазара на балансираща енергия и да се улесни въвеждането на мерки за оптимизация на потреблението. Предложението включва инвестиции в области като разработването на информационна система за идентифициране на енергийно бедните и уязвимите домакинства, насърчаването на използване на енергия от възобновяеми източници и електрически превозни средства при предоставянето на социални услуги и внедряването на допълнително съхранение на електроенергия чрез увеличаване на съществуващата инвестиция (RESTORE).

ЕК работи с българските власти по преразглеждането на плана и ще оцени дали промените отговарят на изискванията. Ако оценката е положителна, комисията ще направи предложение за изменено решение за изпълнение на Съвета на ЕС. Държавите от ЕС ще имат срок до четири седмици за произнасяне.