Площадката за игра на Путин: От Суми до Сараево. Светът все повече привиква към агресията

В неделя, навръх Цветница (!!!), много „религиозната“ и уж православна Русия отново показа на света своята представа за „цивилизовано поведение“ – ракетен удар по Суми, над 30 загинали, над 80 ранени.

Докато украинските семейства се опитваха да посрещат този свят и светъл ден, докато мечтаеха за цвят и надежда, Кремъл им изпрати смърт. Но още по-покъртително беше гробовното мълчание или, по-лошо – оправдателният шепот, който последва от някои „лидери“ на Запада.

Няколко часа след атаката, Доналд Тръмп се включи с поредната си „анализаторска“ глупост – Русия, видите ли, била реагирала по грешка, била направила „грешка“...

Разбира се, убийствата на деца и цивилни са някакъв логичен отговор на случващото се за човек като Тръмп, който отдавна е изгубил всякакъв компас – морален, политически или човешки.

Путин и Русия се присмяха на опитите на Оранжевия да „постигне мир“, като се *****ха на метеното веднага след „договорките“ за прекратяване на военните действия – бомбардирайки украински градове и убивайки цивилни. Руснаците заявиха, че украинците са виновни и че те са нарушили всъщност „примирието“.

Знаем я тази гьобелсова машина за истини.

Лошото е (макар и доста очаквано), че много от републиканските миньони от сектата на Оранжевия започнаха да преповтарят И ТАЗИ кремълска опорка (както и много други).

Но зад абсурдността на изявленията на Тръмп се крие много по-опасен процес – легитимирането на агресията. И докато светът се занимава със следващия фалшив медиен скандал или „звезда“ в TikTok, Путин разширява „площадката си за игра“.

Докато Суми се превръща в още една кървава глава от новата история на Европа, британската дипломация бие тревога: Путин гледа към Западните Балкани. Politico публикува позицията на външния министър на Обединеното кралство, според когото Москва вече разпалва стари рани – Косово, Босна, Сърбия. Разломните линии в бивша Югославия се разклащат, а над тях отново се чува тежкият ботуш на руската намеса.

За Путин Балканите не са нова територия, а стара шахматна дъска.

Вековните етнически и религиозни конфликти, отровният национализъм и нестабилните институции… всичко това са идеалните условия за путинска хибридна война. Те буквално са „хлябът и маслото“, „а-бе-ве-то“ на путинската хибридна война. Те са основните елементи.

Нито дронове, когато има местни политици, готови да прокарват неговите интереси в замяна на влияние, рубли и риторика срещу „либералния разпад на Запада“.

Ракетите в Суми са само физическата проява на едно по-дълбоко заболяване: СВЕТЪТ ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРИВИКВА КЪМ АГРЕСИЯТА. Убийствата в Украйна не носят вече глобален шок, а кратък туит или постче във фейса… след което алгоритмите пренасочват вниманието ни към нещо по-приятно – хляб, зрелище и инфлуенсъри.

А когато Тръмп казва, че Русия просто е направила „грешка“, той не само говори глупости – той внушава, че почти няма проблем с това да се убиват цивилни, ако си достатъчно ядосан, че да направиш „грешка“. Замита тежестта на случилото се под килима и го брандира като „грешка“... все едно си забравил да платиш данъка на колата или си забравил да прибереш прането. Опа, „грешка“.

Бихме могли да кажем, че това е участие в престъпление срещу морала; но – имайки предвид, че говорим за Тръмп, е все едно да кажем, че водата е мокра и да си въобразяваме, че това е „новина“.

Всяко „съмнение“, всеки уотабаутизъм, всяко „ама и те нали…“, всеки „анализ“ с нотки на симетрия между агресор и жертва са форма на съучастие.

СВЕТЪТ, В КОЙТО ЖЕРТВАТА ТРЯБВА ДА СЕ ОПРАВДАВА ЗАЩО Е ЖЕРТВА, Е СВЯТ, В КОЙТО ВСЕКИ Е В ОПАСНОСТ.

Именно този мрачен сценарий стои зад предупреждението на Великобритания за Балканите. Босна е в институционален колапс, Косово и Сърбия са в постоянна конфронтация, а Брюксел – зает с Украйна, Газа, избори и демонстрира все по-малко политическа воля.

Русия не иска да „победи“ на Балканите. Няма какво да побеждава тук. Тук ѝ трябва хаос, нестабилност, недоверие в ЕС, антизападна риторика. А тези неща ги има в изобилие и в Белград, и в Баня Лука, и в София.

Късно е да се преструваме на изненадани. Когато Путин удари Суми, удря Европа. Когато Русия бърка в етническите напрежения в Косово, бърка в гърлото на европейската сигурност. И когато Тръмп го оправдава, той разрушава авторитета на Запада отвътре.

Всъщност, ако искаме да бъдем откровени – Кремъл не просто е в Суми или в Сараево. Той е във всеки парламент, в който има про-руска партия. Във всяка редакция, която рециклира кремълски лъжи. Във всеки избирател, който реши, че „мир“ значи да оставим Украйна в ръцете на кремълския касапин.

Следва това, което вече виждаме – Путин ще продължи. Ще пробва докъде стига апатията на западните общества, колко точно „червени линии“ са просто графични украшения. Ще тества дали сме готови да защитаваме не просто граници, а смисъл и идея – защо съществува ЕС, НАТО, демокрацията.

Финалът не е написан

Това, че нещо изглежда неизбежно, не значи, че е. Европа все още има шанс – ако престане да бъде инертна, разединена и реактивна. Ако започне да мисли стратегически, да говори ясно и да действа бързо. И най-вече – ако престане да приема агресията като просто новина от поредната неделя.

Защото днес това е Суми. Утре…? Сараево? София?

_________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.