Politico: Лондон алармира - Путин иска Западните Балкани като следваща "площадка за игра"

Путин иска Западните Балкани като следваща "площадка за игра“, предупреждава Обединеното кралство. В Белград, Косово и Сараево бият тревожни камбани, пише европейската редакция на Politico.

Докато вниманието на Европа е насочено към Украйна, напрежението в Западните Балкани се покачва, а лидерите в региона - както и във Великобритания - се притесняват, че руският президент Владимир Путин ще използва момента, за да продължи да използва разломните линии в бивша Югославия.

Западните Балкани са определяни като "другата гореща точка“ от лица от висшите етажи на британското правителство - и тъй като сега температурата се увеличава, Великобритания настоява всичките шест държави в региона да се присъединят към ЕС, за да се предпазят от руското влияние.

"В този момент, когато има война в Европа и се вижда дългата ръка на руската намеса и в региона, би било глупаво, ако откъснете поглед от Западните Балкани, където все още има наследени проблеми, които предстои да бъдат преодолени“, коментира британският външен министър Дейвид Лами пред брюкселската медия по време на посещение в региона миналата седмица.

"Интересите на Путин тук са да поддържа региона дестабилизиран. В негов интерес е да държи страните, които съставляват Западните Балкани, в напрежение, да има дестабилизирано население и да води кибер и хибридна война."

Всичките шест държави от Западните Балкани се опитват да станат членки на ЕС, което е продължителен процес, в който геополитиката може да бъде толкова важна, колкото и изпълнението на задачите по привеждане в съответствие. Те са изправени пред сериозни предизвикателства както във вътрешен план, така и в отношенията със съседите си. Босна и Херцеговина, например, е изпаднала в криза, тъй като лидерът на босненските сърби Милорад Додик избягва арест за сепаратистката си политика. Междувременно Сърбия обвинява Косово, че потиска сръбското си малцинство, а Косово обвинява Сърбия за насилието на своя територия.

Както експертите по външна политика, така и министрите се опасяват, че Кремъл ще се опита да се възползва от дълбоко вкорененото етническо и религиозно напрежение, за да разпали още повече размирици на Балканите, да засили интересите на Русия и да създаде още повече проблеми в задния двор на ЕС.

"Точно сега те трябва да се придвижат напред или ще продължат да бъдат игрална площадка на Русия“, коментира един от служителите на Обединеното кралство, на когото е предоставена анонимност, за да обсъди въпроси, които не е упълномощен да коментира публично. Сега има "съвсем малък прозорец“, в който балканските държави трябва да "спрат да седят на оградата“, преди Брюксел да бъде погълнат от присъединяването на Украйна, твърдят те.

Лами вярва, че Сърбия - въпреки отстъплението от демокрацията, сближаването с Русия и продължаващия отказ да признае Косово - наистина иска да се присъедини към ЕС - процес, който започна през 2009 г.

"Но има различни гледни точки за това как да се постигне това, колко бързо и колко сериозно“, коментира Лами по време на интервю в сръбската столица Белград. "Съществува и алтернативна визия, която е по-мрачна. Това е позиция, която клони към олигархия, корупция, тежък държавен контрол, много повече към полицейска държава. Има и такава визия и тези неща са оспорвани в тази част на света".

Огромните препятствия, които Сърбия трябва да преодолее, за да се присъедини към блока, са нагледно показани по улиците на Белград. Все по-авторитарното правителство, ръководено от президента Александър Вучич, който наскоро посрещна Додик с отворени обятия, е подложено на сериозно изпитание от вълна от протести с невиждан досега мащаб в Сърбия.

Стотици хиляди хора излязоха на протест срещу корупцията в правителството в демонстрации, организирани от студенти заради срутването на покрива на ремонтирана железопътна гара в град Нови Сад, при което през ноември загинаха 16 души. Те продължават да блокират пътища ежедневно.

Те дори разшириха протестите си, за да се противопоставят на предложен проект за луксозен недвижим имот от зетя на президента на САЩ Доналд Тръмп - Джаред Къшнър. Хотелският комплекс е планиран на мястото на бомбардираното бивше югославско министерство на отбраната - мемориал за въздушните удари на НАТО, които доведоха до края на войната с Косово през 1999 г. Студентите свързват този план с други сделки с недвижими имоти, които според тях са корупционни. Много хора в страната също изпитват неприязън към това, че семейство Тръмп се възползва от обект, разрушен от бомбардировките, водени от Вашингтон, пише Фокус.

Децентрализираният модел на организиране на студентите означава, че няма ясен лидер, който да бъде насочен към репресии, но властите са обвинени, че използват незаконно звуково оръдие срещу демонстрантите. Белград също така заяви, че руските шпионски служби са помогнали да се реагира на размириците.

Лами заявява пред брюкселската медия, че "ние сме заедно с хората“, преди да повдигне въпроса за протестите и твърденията за използване на звуково оръжие по време на срещата с Вучич в президентския дворец в сряда. Външният министър беше там, за да подпише серия от споразумения с двойна цел - справяне с незаконната миграция и сближаване на Сърбия със Запада.

Но в изявлението си пред събралите се телевизионни оператори Вучич, двуметровият популист, който повече от десетилетие е на върха на сръбската политика, ясно показа, че не приема с добро предизвикателството. "Дори не ми идва на ум да коментирам протестите и демонстрациите във Великобритания, тъй като уважавам суверенитета на Великобритания“, заявява той пред строго контролираните сръбски медии.

Вучич също така отрече срещу протестиращите да е била използвана сила или звуково оръжие и излезе с твърда защита на Додик, след като Лами повдигна въпроса за неговите "противоконституционни“ действия по време на изявленията им пред пресата. (Сръбското правителство не е отговорило на исканията за интервю.) На протестите не се развяват знамена на ЕС. Студентите смятат, че Брюксел си е затворил очите за ендемичната корупция, която те осъждат, тъй като ЕС се опитва както да привлече Вучич в редиците си, така и да получи достъп до сръбските литиеви находища за производителите на батерии за електрически автомобили.

За разлика от други балкански страни, сръбското одобрение за присъединяване към ЕС не изглежда огромно, а широко разпространената подкрепа за Русия остава. Процесът може да се окаже още по-труден, ако страната трябва да признае Косово като условие за присъединяване. Графити в Белград гласят "Косово е Сърбия“. От централния площад на Републиката се вижда отричането на геноцида в Сребреница през 1995 г., когато бяха убити над 8000 мюсюлмански мъже и момчета. Често срещани са и надписите "fuck NATO fuck EU“.

Сърбия дискретно позволи на своите боеприпаси да попаднат в Украйна, но е една от двете европейски държави, които не санкционират Русия. Нейното ръководство се застъпва за присъединяване към ЕС, но също така поддържа близки отношения с Москва и Китай, с които Белград задълбочава икономическите и военните си връзки. "Парадоксът е жив тук“, както коментира Лами.

Линии на разлома и увертюри в Косово

Посещението на Лами в региона започна на 300 км южно от Косово, където в столицата Прищина посрещането му не можеше да бъде по-топло. Там Великобритания, САЩ и НАТО се ползват с най-голямо уважение заради това, че дойдоха на помощ на Косово във войната със Сърбия. Поколението на децата, кръстени Тониблър, Клинтън или Мадлен на името на западните лидери, които помогнаха на страната да извоюва независимост, вече е в средата на 20-те си години.

В интервю за брюкселската медия в офиса си президентът на Косово Вьоса Османи, енергична дама, която заема високия пост от 2021 г., дава ясно да се разбере, че не всичко е наред в отношенията със Сърбия, която тя описва като техния "луд хегемонистичен съсед“.

Сред неотдавнашните огнища на напрежение е обсадата на сръбския православен манастир в село Банска в Северно Косово през 2023 г. от въоръжени лица в бронирани автомобили. Един полицай и трима етнически сръбски нападатели са убити в тежка престрелка, за която Косово обвинява Сърбия, което Белград оспорва.

След това през декември миналата година експлозия повреди енергийните и водните системи на важен канал, което Косово нарече "терористична атака“. Сърбия отрича да е замесена и твърди, че инцидентът е използван като претекст за репресии срещу сърбите в Косово.

Министър-председателят на Косово Албин Курти, когото Белград обвинява, че репресира сърбите в страната си, отдавна предупреждава, че "заплахата от нова война“ е реална, позовавайки се на засилващото се сътрудничество на Сърбия с това, което Османи нарича "триъгълника на злото“ - Русия, Китай и Иран. Вучич също така често повтаря предзнаменованието за нов конфликт в региона, твърдейки, че Косово се отнася несправедливо към сръбската общност.

Войници на НАТО от 29 държави, включени в Силите за подкрепа на Косово (KFOR), са от решаващо значение за поддържането на крехкия мир. брюкселската медия е посетила базата им в Кемп Филм Сити, където британските войници са заявили пред Лами, че смятат, че Русия подкрепя сръбските дейности в Косово, включително с разузнавателни операции - оценка, потвърдена от високопоставен служител в Прищина. Войниците също така наблюдават политически митинги и избори, както и ключова инфраструктура след експлозията в канала.

Османи твърди, че Сърбия се е намесила в неотдавнашните парламентарни избори в Косово, че "Сръбско-руският хуманитарен център“ на границата с Косово всъщност е "руски шпионски център“ и че Москва е утроила сумата, изразходвана за дезинформация в Западните Балкани след нахлуването в Украйна.

Тя настоява, че Америка под ръководството на Тръмп е надежден съюзник, но предупреждава, че ако Путин излезе окуражен от водените от САЩ преговори за поддържане на мира с Украйна, Балканите могат да се окажат "плодородна почва“ за "разпространение“ на този конфликт.

"Ако тези автократи, стремящи се към дестабилизация, са в състояние да правят каквото си поискат ... нещата могат да ескалират много, много бързо в този регион“, заявява тя. "Така че превенцията и възпирането са от ключово значение и ние не трябва да позволяваме на Путин да се разпорежда. Вучич танцува по мелодията на Путин твърде дълго. Крайно време е той да реши накъде иска да отведе страната си."

Лами пътува в региона заедно с Карън Пиърс, наскоро назначения специален пратеник за Западните Балкани. До февруари Пиърс беше посланик на Великобритания във Вашингтон, където беше широко хвалена за работата си с администрациите на Байдън и Тръмп. Тя има дълга история в региона и назначението ѝ се разглежда като потвърждение на това "колко сериозно Великобритания се отнася към Балканите“, коментира един европейски дипломат.

По време на срещата на Османи с Лами президентът го притисна за подписването на споразумение за икономика и сигурност, което ще включва двустранно закупуване на оръжия и повече съвместни операции между техните войски. Тя също така заяви пред европейскотоиздание, че е "официално изразила“ готовността на страната си да се присъедини към мироопазващите сили, които Великобритания и Франция се опитват да организират за Украйна - но постави това като условие Великобритания да подпише желаната от нея сделка.

Президентът се възмущава от "активното умиротворяване“ от страна на неназовани страни в ЕС, които критикува, че продължават да отпускат пари на Сърбия въпреки напрежението. Косово официално подаде молба за присъединяване към блока през 2022 г., но все още не е признато от пет държави членки и му беше казано, както и на Сърбия, че трябва да направи повече за нормализиране на отношенията.

Тя заявява, че Лами трябва да каже на Вучич "да спре да напада съседите си, много просто и ясно“, въпреки че в интервюто за POLITICO той отказва да припише каквато и да е вина за обсадата на Банска. (В частен план британски служители признават, че има доказателства за сръбско участие.)

"Развива се бавно“

В Босна и Херцеговина Додик, пламенният президент на управляваната от сърбите единица в страната, беше осъден на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публични длъжности за това, че се е противопоставил на заповедите на международния мирен пратеник, чийто пост беше създаден, за да спре връщането на региона към война. Оттогава той избягва националната заповед за арест, за да бъде посрещнат от Вучич в Сърбия и от Путин в Москва.

САЩ и Великобритания го санкционираха през последните години, но има и такива, които искат да стигнат по-далеч, като Арминка Хелич, бежанка от югославските войни, която сега е член на Камарата на лордовете на Великобритания.

"Наложихме определени санкции, но те не са опустошителни“, заявява бившият съветник на правителството по външна политика. Тя също така се е застъпвала пред министрите Великобритания да изпрати войски в мироопазващата операция на ЕС в Босна и Херцеговина.

Лами не изключва възможността Додик да бъде подложен на нови санкции, като отказва да коментира подобни мерки, освен че "те винаги се преразглеждат“.

Един от катастрофичните сценарии, които Хелич предвижда, е Додик, позиционирайки се като "десен от десните“ и станал жертва на "голям ляв заговор“, да успее да призове Тръмп да признае независимостта на неговия регион в Босна и Херцеговина.

В един от пълните с дим белградски барове Елена Иванов, изследовател в аналитичния център Henry Jackson Society, предупреди, че ЕС не може да си позволи да загуби Сърбия предвид геополитическите обстоятелства, тъй като това може да предизвика вълна от проблеми в целия регион.

"Ако се върнем към времето на Югославия, ако някой беше обърнал повече внимание на това, което се случваше тук през 80-те години, мисля, че нещата можеха да се развият по съвсем различен начин. Мисля, че Западът се събуди за реалностите на това, което се случваше в Югославия, твърде малко и твърде късно", коментира тя.

"И се чудя дали нещо много подобно може да се случи сега, не по отношение на това, че резултатът ще бъде същият - като че ли ще се получи война, не - но събуждането за реалността, в която влиянието на Русия и Китай е толкова дълбоко вкоренено в тази страна, че е твърде малко, твърде късно.“

Хелик се съгласява, че Западът обръща твърде малко внимание, и отдава това на постепенното пълзене на Русия в региона.

"Това е като болест, защото се развива бавно и незабележимо. Тя не е разрез, а е като бавно протичаща инфекция и зараза", заявява тя.

Налице е влиянието на държавните медии "Русия днес“ и "Спутник“, както и на свързаната с Кремъл Руска православна църква. Кампании за дезинформация се водят и в социалните медии.

Подобно на Иванов, Хелич смята, че опасността може да стане очевидна за външните наблюдатели много внезапно, ако на Путин му бъде позволено да постигне своето, но може би едва когато стане твърде късно.