Александър уби Наско с осем удара с брадва, отказал му заем и го напсувал

Присъда от 15 г. затвор за убийство в хасковското село Гарваново получи Александър Александров.

Атанас Николов бе открит с разбит череп в къщата си, която е в центъра на Гарваново. На страшната гледка се натъкнали в 23.24 ч. негови комшии. Те го търсили цял ден и накрая по съвет на селския кмет изкъртили входната врата на къщата му.

Младият мъж и друг път взимал пари от съселянина си, които впоследствие връщал.

Междувременно в Гарваново съседка на няколко пъти се опитвала да се свърже с Наско, защото искала да му занесе тиквеник от благодарност, че й бил заел казана си.

Тогава жената се обадила на своя съселянка и я попита дали Наско не е при нея, но отговорът бил отрицателен. Друга жена обяснила, че видяла Атанас към 15 ч.

След известно време двете жените пак се върнали до дома на Наско, а с тях дошъл техен съселянин, който донесъл със себе си стълба. Подпрели я на светещия прозорец, а през него забелязали, че вратата на стаята към коридора е отворена.

През цялото време една от тях говорила по телефона с кмета и му съобщавала за извършените от тях действия. 

В края на януари т.г. Окръжният съд в Хасково призна за виновен 32-годишния мъж, че на 16 януари 2023-та пръснал с брадва черепа на Атанас Николов (68 г.). Престъплението е извършено с особена жестокост и Александров трябва да търпи присъдата си при първоначален "строг режим".

"Бай Наско беше кротък човек. С болест на Бехтерев е и затова трудно се движи. Имаше прасета и за отглеждането им наемаше хора от Гарваново", разказаха пред "Марица" на сутринта след убийството жители на селото, докато криминалисти извършваха оглед в къщата и на района около нея.

Полицаите иззеха и записи от охранителни камери, инсталирани в имота на жертвата.Още тогава основният заподозрян бил Александър. Свидетели разказали, че около 9.30 часа Сашо излязъл от дома си и отишъл до магазина в центъра на селото, откъдето си купил цигари и кафе. С намерението да поиска пари назаем, за да отиде при приятелката си в Благоевград, стигнал до дома на Атанас.

Александров обиколил покрай оградата и портите на имота, позвънил на входната дворна врата, но Атанас не си бил у дома. Въпреки това Александър прескочил двукрилната метална порта, защото си мислел, че съселянинът му може да спи. След като влязъл в двора, отишъл и почукал на входната врата на къщата. Решил да не напуска имота. Влязъл в стопанската постройка и изчакал завръщането на бъдещата си жертва. Междувременно Атанас бил в центъра на селото, където платил в пощенския клон сметката си за тока и отишъл в магазина. Там пазарувал, разговарял със съселяни, почерпил с кафе един от тях и му оставил пари, за да се почерпи пак по-късно. Следобед Наско се върнал у дома. Александър чул, че собственикът на имота се прибира, отишъл при него и го попитал дали ще му даде назаем 200 лв. "Няма проблем, но първо нека да нахраня прасетата. Ти седни на стълбището и ме изчакай", отвърнал Атанас Николов.След като занесъл фураж на животните, 67-годишният мъж се върнал обратно. "Наско беше зад мен и носеше дърва. Когато отново го попитах дали ще ми заеме парите, той  ми се разкрещя и напсува мъртвия ми баща. После ми каза да си гледам работата", гласи версията на убиеца.

Ядосан от поведението на домакина, той забил юмрук в лицето му. 67-годишният мъж паднал на пода в коридора. Сашо понечил да мине покрай него и да излезе от къща, но в този момент Наско започнал да се изправя. По-младият мъж забелязал подпряната на стената в коридора брадва, взел я и замахнал с нея към домакина си. Николов инстинктивно обърнал главата си обратно, за да се предпази.

С острата част на топора нападателят успял да нанесе четири посечни удара в задната част на главата на жертвата си. Още при първия Наско изпаднал в безсъзнание. Въпреки това убиецът с ожесточение нанесъл още четири удара в тила на Николов. Александър видял рукналата кръв и накрая спрял.

След последния удар, все още с брадвата в ръка, убиецът тръгнал да излиза от къщата, но се спрял пред стаята преди изхода. Вратата на стаята била отворена, вътре имало монитор за камери, който работел. Уплашил се, че камерите са го заснели, влязъл в стаята и с брадвата, срязал кабелите, идващи към записвачката. Извадил и щепсела на устройството от контакта.

След това излязъл, вземайки със себе си топора и ключа на металната входна врата на къщата. Затворил я, заключил и взел връзката с ключове. После заключил металната дворна порта. Оттам заобиколил къщата и отишъл до селската река, която е на около 20 метра от имота на жертвата.Изхвърлил топора в речното корито, минал по близкия мост, от който пуснал във водата и ключовете за къщата на убития. Прибрал се у дома си, видял се с децата и майка си. Казал, че заминава при приятелката си.

Около 18 ч. Александров отишъл в къщата на братовчед си и го помолил да му осигури превоз до Хасково. Когато пристигнал там, Александров влязъл в денонощния магазин срещу автогарата, където бил записан и от охранителна камера. След като напазарувал, платил на братовчед си обещаните 30 лв. за транспорта.   После убиецът отишъл на автогарата, но по това време вече нямало автобуси за София. Наел срещу 200 лева такси до столицата, а после друго -  до Благоевград.

Звъняла му няколко пъти по телефона, но той не се обаждал. Тогава отишла до къщата му и звъннала на входната врата. Видяла, че в стаята, която обичайно ползвал, свети. След като не открила комшията, тя се прибрала у дома. Около 18 ч. отново се върнала до дома на Атанас, пак позвънила на дворната порта, но той не се появил.

Направило им впечатление също, че коминът не пуши, а външното тяло на климатика не работи. Те успели да прескочат металната дворна врата. Отишли до къщата, но била заключена. Проверили и свинарника в двора, огледали се по навесите, но не го видели. Върнали се обратно на улицата, за да се приберат по домовете си, но преди това уведомили кмета на селото за изчезването на комшията им. Късно вечерта двете жени и мъжът за пореден път се върнали до къщата на Николов. Гарвановецът се прехвърлил отново през дворната врата, разбил катинара й с щанга, за да влязат и жените в двора.

Попитали кмета дали да разбият вратата на жилището и той ги посъветвал да го сторят. Мъжът влязъл първи. После отворили дървената врата към коридора и видели, че Наско лежи в локва от собствената си кръв. По телефона тримата свидетели уведомили отново селския управник и той им казал да подадат сигнал на спешния телефон 112. Опитващият да се скрие убиец пък пристигнал в Благоевград около 22.40 ч. и отишъл в жилището на приятелката си. Още с влизането му тя забелязала, че е притеснен, и много пъти го питала какво му. Винаги след този въпрос Ангел започвал да удря главата си с ръка и да вика: "Какво си направих?!". Свалил дрехите, с които пристигнал, и се преоблякъл с чифт, който имал в квартирата на приятелката си. Обяснил й, че с негови приятели се скарали и сбили. Около 7.30 часа на следващия ден гаджето на Сашо тръгнало за работа и по негова молба заключила входната врата на квартирата. Изхвърлила сака с дрехите в контейнер до блока. Около обяд на работното й място пристигнали полицаи, които я питали за приятеля й. Жената отговорила, че той е в апартамента й, и ги завела до квартирата, където го арестували. Когато го отвели до реката в Гарваново, Александров посочил местата на брега и моста, от които изхвърлил във водата брадвата и ключовете.