Проф. Христо Пимпирев: На остров Смит в Антарктика вероятно има тюркоази и редки метали

Много задачи останаха и за 34-ата експедиция, на Антарктида ще има работа за още поне 33 експедиции, обобщи Пимпирев.

На остров Смит в Антарктика вероятно има тюркоази и редки метали, каза днес във Варна председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. В Звездната зала на планетариума на Висшето военноморско училище (ВВМУ) в града той представи накратко резултатите от 33-ата полярна експедиция на родните учени.

За третото плаване до Ледения континент на първия български военен научноизследователски кораб (НИК 421) „Св. св. Кирил и Методий“ говори кап. II ранг Николай Данаилов. Гости на събитието бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, началникът на ВВМУ флотилен адмирал Калин Калинов, проф. Боян Медникаров, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, предаде БТА.

Приключилата 33-та полярна експедиция бе една от най-успешните досега, посочи Пимпирев. По думите му българските учени са работили по повече от 30 проекта. Пимпирев акцентира, че за пръв път е започнато изследване на слънчевата активност, а това вкарва астрофизиката и астрономията в полярните изследвания. Българските учени имат много проекти в сферата на микробиологията, което е важно, защото на Ледения континент живеят ендемични организми, каза още Пимпирев. Той подчерта, че Антарктика е като друга планета, което позволява от тези уникални микроорганизми да се извличат щамове за направата на нови лекарства, някои от които против рак.

По време на 33-ата експедиция за пръв път български учени направиха геоложки проучвания на остров Смит, подчерта Пимпирев. По думите му още първите проби са показали, че вероятно има тюркоази. Островът е непроучен, досега на него са стъпвали само 5 експедиции – на САЩ, на Великобритания и три туристически за покоряване на най-високия му връх, обясни професорът. Той допълни, че Смит тепърва ще бъде проучван, защото е богат и на ценни редки метали, за които вече се водят войни. Трябва да го изучим, защото след 20 години, когато падне мораториумът, България ще може да ползва тези богатства, допълни Пимпирев и уточни, че родните полярници всъщност не работят за настоящото поколение, а за децата ни.

Като голямо постижение той изтъкна и окончателното завършване на научната лаборатория в българската база на остров Ливингстън. Тя ще даде възможност на учените, при това не само на българските, да работят години напред, посочи Пимпирев. И с усмивка уточни, че лабораторията е строена за 22-и, а не за настоящия век.

Ученият акцентира още върху възможността, която българският кораб е дал на техни колеги от други страни да стигнат за пръв път до Антарктида. Пимпирев уточни, че е оказана подкрепа на учени от Черна гора, Обединените арабски емирства, Гърция, Испания.

На събитието във ВВМУ днес за плаването на НИК 421 разказа кап. Данаилов. Той също припомни, че корабът е оказал помощ и на чуждестранни антарктици за изпълнение на техните полярни програми. Данаилов акцентира, че подготовката на екипажа на „Св. св. Кирил и Методий“ е непрекъсната, защото моряците трябва да се справят както с горещините на Екватора, така и при минусовите температури в Антарктика.

Капитанът разказа, че НИК 421 е получавал своевременно информация за възможности от пиратски нападения. На борда са се провеждали задължителни учебни стрелби по морска цел, за които е имало публикации в местни медии, подсказващи, че корабът е въоръжен и може да плава спокойно и при по-големи степени на риск. Данаилов се спря и на посещенията на НИК 421 в различни пристанища по пътя към Антарктида, като акцентира върху акостирането в аржентинския град Мар дел Плата, където бе подписан меморандум за сътрудничество между това населено място и Варна.