Проф. Пимпирев: Положихме основите на първите български геоложки изследвания на остров Смит

Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ НИК 421 приближи югоизточната част на остров Смит още около 05:00 часа сутринта на 12 февруари.

„Започнахме да обследваме и проучваме на дистанция от около 2000-2500 метра, като това ни даде допълнително пък информация, че на такава отдалеченост от острова имаме достатъчно дълбочини, безопасни за движение. Имаше добра видимост – слънчево време, ясно с вятър под 2-3 м/с. Ние подходихме от североизточна част и успяхме да огледаме конкретно нос Смит, който е огромно скално разкритие и представлява огромен интерес за науката, от гледна точка на геологията и специално на нашата експедиция.“, обясни за БТА капитан II ранг Радко Муевски – командир на НИК 421.

„Това е едно пионерско идване и изследване на остров Смит! Разбира се, помогна ни съдбата - времето е чудесно, което се случва много рядко. Корабът ни е почти в открити води. Островът е най- отдалечен от всички останали острови и е в океана. Непрекъснато се блъска от силни вълни. Доста адреналинско е слизането от кораба на лодките и прибирането, така, че си има екшън!“ каза в обобщение професор Христо Пимпирев.

Професор Христо Пимпирев, учени от Българската антарктическа експедиция, логистици и екипаж от научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ НИК 421, посетиха и обследваха остров Смит – най-отдалеченият остров от архипелага Южни Шетландски острови.

Днес от острова бяха взети три проби, всяка една от по 5-6 кг, за анализи от различни скални типове. Според професор Пимпирев, това ще осветли историята на развитие на този остров. Събраните около 15 килограма проби са от различни места и професорът се надява в близко бъдеще да имаме и някой научен проект. Той смята, че след като района вече е разучен и е установено къде има разкритие на скали, може да се направи полеви лагер, защото трябва да се работи поне един месец полева работа. Според него от остров Смит ще излязат много интересни резултати, които досега въобще не са публикувани, просто не са идвали геолози да изучават геологията.

Капитанът разясни, че остров Смит е най-западният спрямо цялостната група острови от архипелага Южни Шетланди. Западният му бряг е изложен изцяло на влиянието и на Южния океан и на Тихия океан, а тези условия и всички циклони, които се формират непосредствено по тази пътека, предполагат внимателно следене на хидрометеорологичната обстановка за подходяща възможност да се спуснат лодки.

От борда на кораба бе направено проучване на конкретни места, позволяващи да се слезе на брега в този район. Едната възможност беше оценена като по-труднодостъпна в последната ѝ част - слизането на брега. Второто място бе открито чрез облитане на терена с дрон. Капитан Муевски поясни, че по този начин, освен много по-бърз оглед на терена, се дава възможност за бързо вземане на решения и за спестяване на човешко време и ресурс. Той уточни, че е избрал този залив, който е в близост до скалното разкритие – тих от гледна точка на вълнението и лесен за достъп и приближаване до него с кораба, на такава отдалеченост, на която да има чуваемост по радиостанциите и ако трябва да се върне лодка, това да се случи бързо. Лодките „Зодиак“ бяха пуснати на вода на около три километра от залива с група учени и логистици.

Професор Пимпирев разказа пред БТА, че остров Смит е най-недостъпният от всички острови в Южния Шетландски архипелаг в Антарктика. Той обясни, че досега са известни само три експедиции, две от които комерсиални, с цел изкачване на най-високия връх (2500 м.н.в.) на острова, който е и най-високият на целия Южен Шетландски архипелаг.

Това посещение на остров Смит не е самоцелно, категоричен е професорът геолог: „Тук положихме основите на първите български геоложки изследвания на острова, тъй като той има уникална геоложка история. Скалите му нямат аналог никъде другаде в целите Южни Шетланди, те са образувани на много голяма дълбочина 50-60 километра под земната кора, така че сериозни публикации досега за геологията на този регион няма“.