/Не/ Свободна Европа като Работническо дело и Комсомольская правда ли е!?

Ако не е, кое налага драгите европейски данъкоплатци да издържаме тази медия с доста спорни професионални качества през последните години?

Ако щем не щем ни наложат да я издържаме, въпросната /не/ свободна медия с какви очи ще има място на свободния частен пазар на средствата за информация, щом ще захлебва от парите на държави?

Припомням, че на 15 март т. г. Американската агенция за глобални медии прекрати безвъзмездните средства за Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ и Радио „Свободна Азия“ по указание на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Също така е от първостепенна важност да се уточни, че

Такава е простата, вярна практика за издържането на медиите днес. Затова е върло лицемерно, невярно и манипулативно да се говори за „свободна” медия нежели да си изтипосаш в заглавието такова прилагателно.

Почти колкото „Свободна Европа”. Или съветско- руската „Комсомольская правда”.

Та в заключение въпросът ми е:

Такова е положението. А много ми се иска да не е.

Такива и още справедливи въпроси се налагат от само себе си в съзнанието на всеки почтен човек, откакто председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща подкрепата си за финансираната от САЩ Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“, която е пред закриване заради драстичното намаляване на финансирането от страна на правителството на САЩ.

Радио „Свободна Европа“ излъчва на 26 езика в 22 държави, включително Афганистан, Иран, Русия и Средноазиатския регион. Също така достига и до рускоезична аудитория в 26 държави (12 извън региона на „Свободна Европа“) и в световен мащаб чрез цифровата телевизионна мрежа Current.

Публична тайна е, че никъде по света и никога не е съществувала напълно независима медия. Всички до една зависят от парите, с които се издържат, от притежателите, които финансират и в идеалния случай от възможността едно издание да се самоиздържа чрез своите читатели, зрители, слушатели, от тиражи, продажби, посещения, реклами. Последното в днешните скъпарски времена е много трудно, за някои дори невъзможно.

Впрочем може би е било малко по-независимо в началото на своето съществуване, когато е излизало като седмичник, който е бил забранен след Деветомайския преврат, а от 1935 г. до 9 септември 1944 г. излизало нелегално. После знаете кой е плащал масрафа му и колко „независимо” е било.

Мисля, че не. Това нито е коректно, нито е почтено, нито е справедливо и в интерес на гражданите от всяка една държава. Не е феърплей /честна игра/ и за пазара, към който ужким твърдим, че се стремим, на който медиите са сред първите директни участници.