Все повече младежи в България се интересуват от политика

Резултатите на проучването коментира по Дарик радио политологът Борис Попиванов.

Той уточни и че навсякъде в изследваните страни има ръст на интереса на младите към политиката, но у нас е по-осезаем.

И разясни на какво се дължи това:

“Онова, което сближава младежта като ценности и като разбирания и като разочарования и страхове, е много повече от онова, което ги разделя и раздалечава”, каза политологът.

Попиванов обясни, че това означава, че глобалният свят е част от света на съвременните млади хора.

Все повече млади хора в България се интересуват от политика. Това показва регионално проучване на фондация “Фридрих Еберт” за нагласите на младежите на възраст от 14 до 29 години, проведено в 12 държави в Югоизточна Европа.

“От една страна, на фона на предишната вълна изследвания на фондация “Фридрих Еберт” през 2018 г., сега има забележим ръст на интереса на младите хора към политиката. Около 1/5 от тях - 21% - заявяват, че в немалка степен се интересуват от политически процес, от политическите събития. Това е добрата новина, а лошата е, че, какъвто и ръст да има, все пак става дума за 1/5. Огромната част от младите хора не се интересуват от политическия живот”, обясни Попиванов.

“Това можем да го отдадем, страхувам се, на политическата криза в България от последните години. Дори и да не се интересуваш от политика през последните 4-5 години, политиката надничаше от всеки ъгъл и дори да си чужд на тези събития, няма как да останеш чужд на тази политизация.”

Според проучването тенденциите, които се наблюдават сред младите са към все по-голяма несигурност в средата, като ги заобикаля, към голямата доза скептицизъм - недоверие към националните и международни институции, към взимане на решения през индивидуализма на младите - решения, които не се взимат през големи групи и колективи, а собствените и лични решения, както и тенденция към повече спонтанност в поведението и в житейските избори.

“Запитани в България кои ценности поставят на първо място - те отбелязват индивидуални ценности като правата на човека, индивидуалната свобода, като личното благосъстояние в по-голяма степен, отколкото върховенство на правото и социалното равенство”, каза Попиванов.