)
Около 1.8 милиарда души влизат в TikTok поне веднъж месечно, прекарвайки средно 95 минути на ден в ангажиращо, развлекателно и дори образователно съдържание. Това са впечатляващи цифри, но ново изследване показва, че платформата не е най-надеждният източник на информация, особено що се отнася до здравословни състояния като дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD).
Екип от Университета на Британска Колумбия (UBC) в Канада установил, че от 100-те най-гледани TikTok видеа, маркирани като съдържание за ADHD, по-малко от половината отговарят на официалните диагностични критерии за това състояние. Тези видеа - които са натрупали близо половин милиард гледания - най-често се основават на личен опит и мнение. Те често пропускат нюансите на ADHD, като факта, че симптомите могат да се проявяват различно при различните хора.
"TikTok може да бъде страхотен инструмент за повишаване на осведомеността и намаляване на стигмата, но има и своите недостатъци", казва Василея Карасавва, клиничен психолог от UBC. "Ако личните истории и анекдоти липсват в контекст, те могат да доведат до грешни разбирания за ADHD и психичното здраве като цяло."
Изследователите тествали въздействието на TikTok съдържанието чрез експеримент. Те подбрали петте най-точни и петте най-неточни видеа, според клинични психолози и ги показали на 843 студенти, изучаващи психология.
Студентите били помолени да оценят образователната стойност на видеата:
Най-добрите видеа получили средна оценка от 3.6 от експертите, но само 2.8 от студентите.
Най-лошите видеа имали оценка 1.1 от експертите, но 2.3 от студентите.
Изводът е ясен: има сериозна разлика между професионалното мнение за съдържанието в TikTok и начина, по който го възприемат зрителите.
Проучването също установява, че:
Хората, които гледат повече ADHD съдържание, по-често го споделят с други.
Те също така надценяват разпространението на ADHD, смятайки, че е по-често срещано, отколкото е в действителност.
Изследователите отбелязват, че TikTok възнаграждава съдържание, което привлича повече гледания, а не задължително съдържание, което е научно издържано.
Изследването е публикувано в PLOS One.
Последвайте канала на