Тишината боли: България и невидимата епидемия от насилие

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В последните години България е изправена пред тревожна епидемия от насилие, която прониква във всички слоеве на обществото. От нарастващите случаи на домашно насилие до жестокостите над животни, страната ни се сблъсква с криза, която изисква спешно внимание и решителни действия.

Статистиката е безмилостна. Според данни на Министерството на вътрешните работи, през периода 2022—2024 г. броят на регистрираните случаи на домашно насилие е нараснал близо три пъти – от 873 през 2022 г. до 2 555 през 2024 г. Още по-тревожно е увеличението на случаите на нанесени телесни повреди в условията на домашно насилие – от 280 през 2022 г. до 1 812 през 2024 г., което представлява ШЕСТКРАТНО нарастване.

Тези числа не са просто статистика; те представляват реални хора, предимно жени и деца, които ежедневно стават жертви на насилие в собствения си дом. Психологът Ани Торозова, ръководител на Кризисен център „Св. Петка“ в София, споделя, че през последните години случаите на домашно насилие са свързани с драстични форми на физическо насилие, включително сексуално и емоционално насилие, което често е подценявано, но оставя дълбоки следи.

В отговор на тази криза, държавата предприе стъпки за подобряване на системата за защита на жертвите. През март 2024 г. започна изграждането на Национална информационна система за превенция и защита от домашно насилие. Тази система цели да обедини данни за актовете на домашно насилие, пострадалите лица, извършителите и наложените мерки, с надеждата за по-ефективна превенция и реакция.

Въпреки това, на терен ситуацията остава сложна. Кризисните центрове за жертви на домашно насилие са недостатъчни и неравномерно разпределени. В 13 области на страната няма нито един кризисен център за деца, а в 9 области липсват такива и за възрастни. Това означава, че жертвите често трябва да търсят помощ далеч от дома си, което допълнително утежнява положението им.

Паралелно с домашното насилие, България е свидетел на ужасяващи случаи на жестокост към животни. Помните (няма как да не помните!) случая с двамата от Перник – Габриела Сашова и Красимир Георгиев – които са измъчвали безброй животни. Измъчвали с часове – за забавление и пари.

Това е извращение, но проблемът е и друг – общественият манталитет, който реагира с „е, голем праз“ на почти всеки случай на насилие към животно. За ТОЗИ конкретен случай (слава Богу!) реакцията не беше така апатична, но дори след него имаше още няколко случаи на насилие, които бяха посрещнати със стандартното вдигане на рамене.

Това създава хранителна среда за насилници. Отдавна е доказано, че всеки тежък насилник срещу хора (серийните убийци, например) е имал поне един епизод с насилие над животни.

Тук обаче обществото неглижира проблема с махване на ръка.

Това се пренася и към жертвите на домашно насилие. Постоянно слушаме/четем глупости от типа: „сама си е виновна“; „какво е направила тая, че да си го заслужи“ и т.н. Или пък просто се игнорира проблемът и се вдигат рамене.

Насилието в България не е изолирано явление; то е симптом на дълбоко вкоренени културни и социални проблеми. Патриархалните нагласи, икономическите трудности и липсата на адекватно образование по отношение на емоционалната интелигентност и разрешаването на конфликти допринасят за разпространението на насилието.

Стигмата и страхът често възпират жертвите да търсят помощ, особено в по-малките населени места, където нивата на стигма са по-високи.

Борбата с насилието изисква комплексен подход, включващ законодателни промени, образователни кампании и изграждане на подкрепяща инфраструктура за жертвите.

Законодателните промени обаче ще срещнат отпор (както вече срещнаха) от псевдо патриотични политически структури, които ще ги обявят (както вече го направиха) за джендърски и евролиберастки. И битката с насилието – дотам! Както стана и преди.

Колкото до образователните кампании… положението ще е същото. Менте патриотите ще кажат, че това е някакъв скрит замисъл да се проповядва евроджендърска пропаганда и дотам. Те така печелят последователи – с кампании на хаоса и слогани за страх и омраза.

Така че нямате поводи за оптимизъм.

Необходими са по-строги наказания за извършителите, но то е ясно, че и смъртно наказание да се въведе, като няма кой да обвини извършителите или да ги задържи, или да ги съди – всичко е куха работа.

А защо няма кой да ги обвини или задържи? Защото законодателството позволява на насилника да притисне жертвата и тя да оттегли жалбата. Липсва механизъм да се позволи разследване дори след оттегляне на жалбата.

При насилието над животни е още по-сложно, защото разследващите досега имат едва няколко случая (за 15 години), за които може да се каже, че са „разследвали“; те просто се преструват, че този проблем не съществува. Не им се занимава. В съда пък насилниците получават глоба и си продължават живота спокойно.

Превантивните мерки… са кухи. В идеален сценарий те би трябвало да са насочени към промяна на обществените нагласи и културните норми. В идеален сценарий обществото трябва да се обедини в осъждането на всички форми на насилие и да подкрепи жертвите в тяхното възстановяване. В нашия – реален – сценарий обаче…

В крайна сметка, насилието в България е отражение на дълбоки социални проблеми, които не могат да бъдат решени само с институционални мерки. Необходимо е цялостно преосмисляне на ценностите и нормите, които формират нашето общество, за да изградим бъдеще, в което насилието не би трябвало да има място.