САЩ и Русия бутат Европа към федерализъм

Тръмп и Русия тласкат ЕС към момент, в който общият дълг спомага за изграждането на по-голям федерализъм

Изправена пред нарастващо глобално напрежение и променящи се съюзи, Европа стои на кръстопът, напомнящ следреволюционната ера на Съединените щати (след като се отделят от Великобритания).

В една своя статия Politico много добре описва настоящия момент като „хамилтънов момент“. Препратката им се отнася до инициативата на американския финансов министър Александър Хамилтън от 1790 г. за консолидиране на дълговете на щатите в общи федерални облигации, с което тогава се засилва съюзът.

За ужас на менте-патриотите и традиционал-националистите, техните любими Путин и Тръмп може би ни бутат към създаване на Федерален Европейски съюз? И, честно казано, дори само едно нещо хубаво, ако излезе от цялата абсурда ситуация, ако „нещото“ е това – компенсира за останалите тъпотии. Федерален Европейски съюз… никак не е зле.

В отговор Европейската комисия предложи набирането на 150 милиарда евро чрез съвместен дълг за финансиране на военни подобрения – сума, надвишаваща прогнозните военни разходи на Русия за 2025 г.

Това предложение, обсъдено на последната среща на върха на ЕС, получи подкрепа дори от традиционно пестеливи нации (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция), което сигнализира за общоприето разбиране на необходимостта от засилени отбранителни способности.

Пак ще повторим, защото може би не е достатъчно ясно за какво говорим… за каква рязка смяна в позициите на Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция става дума. Те са известни със своята финансова дисциплина и СКЕПТИЦИЗЪМ КЪМ ОБЩОТО ДЪЛГОВО ФИНАНСИРАНЕ НА ЕС (това е алтернатива на финансирането чрез банков кредит). Техните решения обикновено се случват със скоростта на разместване на тектонски плочи и винаги клонят към „НЕ“. Но сега вече е съвсем различно.

Но и още нещо: особено показателна е и еволюцията в позицията на Германия спрямо дълга и отбраната. Исторически предпазлива към разширяването на фискалните разходи, сега Германия осъзнава необходимостта от укрепване на военната си инфраструктура. Фридрих Мерц, новият германски канцлер, заяви, че принципът „каквото е необходимо“ сега трябва да се прилага и към отбраната.

Едновременно с това Обединеното кралство и ЕС се ориентират в сложните взаимоотношения след Брекзит. Въпреки напускането на ЕС, скорошните събития подчертаха нуждата от „заедност“, когато става дума за европейската сигурност.

И сега… важното!

ЕС обмисля създаването на „Европейски фонд за сигурност“, по модел на Европейския фонд за финансова стабилност, който да финансира отбранителни проекти и да подпомага военните разходи на държавите членки. За съжаление, тази инициатива изисква единодушно одобрение от всички членки – препятствие, което знаем, че ще бъде задействано от про-путинските Орбан и Фицо.

Освен това и статутът на Великобритания извън ЕС усложнява нейното участие в тези инициативи, въпреки споделените интереси в сферата на сигурността.

Но да разгледаме какво имаме „в чинията“ пред нас.

За привържениците на по-силен ЕС, емитирането на съвместен дълг ги доближава до техния дълго желан „хамилтънов момент“.

Politico напомни в споменатата своя статия, че това не е първият случай, в който ЕС набира общ дълг. Масирани инвестиции бяха направени и по време на пандемията от COVID-19, за да се стабилизира икономиката на Европа. Но това споразумение беше постигнато след близо пет месеца тежки преговори.

Пандемията обаче се възприемаше като еднократна извънредна ситуация. Необходимостта от превъоръжаване е дългосрочна промяна в концепцията за самия ЕС, а 150 милиарда евро вероятно са само първата стъпка.

Гунтрам Волф, старши сътрудник в Bruegel, заяви, че ходът на ЕС може да бъде толкова фундаментален, колкото „хамилтъновия момент“, който някога е ускорил трансформацията на САЩ от свободна конфедерация на щати в национална държава с централизирани разходни правомощия.

„Ако това се случи, повече военна интеграция заедно с повече съвместно финансиране – тогава наистина ще създаваме напълно нов ЕС“, каза той. „Това е истински МЕГАхамилтънов момент.“

Взаимовръзката между финансите и отбраната не е нов феномен. Институции като Английската банка първоначално са създадени, за да финансират военни начинания.

Настойчивостта на Тръмп, че Европа трябва да поеме отговорност за собствената си регионална сигурност и да предостави гаранции за сигурност на Украйна срещу Русия, притиска ЕС да събере бързо средства за военни инвестиции.

Да се върнем на примера с Английската банка, основана през 1694 г. на фона на война.

При създаването на Английската банка, единствената посочена цел е „воденето на война срещу Франция“, казва икономическият историк от Принстънския университет Харолд Джеймс. Банката поема държавния дълг, натрупан за финансиране на английската армия, като го обезпечава с данъчни приходи, събирани от парламента. „Това е изрично записано в статута. Банката е абсолютно творение на войната“, добавя Джеймс.

По същия начин, Франция създава своя централна банка през 1800 г., която помага за финансирането на Наполеоновите войни.

Според анализатори нещо подобно се случва и на европейско ниво днес. Придвижването към отбрана чрез потенциално огромно дългово финансиране „всъщност връща начина на мислене от XVIII и XIX век“, казва Джеймс.

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.