В полза на проекта гласуваха 50 законодатели, а осем бяха против.
С приетото решение Република Сръбска си даде правото да не се подчинява на централната власт в Сараево, да създаде своя армия и на практика да се отдели от Босна и Херцеговина.
Също така Република Сръбска може да не излъчва свой представител в Президентството на балканската страна.
Централната власт в Сараево има правомощия само върху външната политика, отбраната и финансите на държавата.
Президентите на Босна и Херцеговина се избират по етнически признак от трите най-големи етнически общности (мюсюлмани, сърби и хървати). Представителят на всяка нация има мандат от две години.
Парламентът на Република Сръбска, автономна част от Босна и Херцеговина, прие нова конституция, която определи територията на образуванието като държава на сръбския народ, предаде хърватската медия "Индекс".
След войната от 1992 – 1995 г. страната бе разделена две големи автономни части - Федерация Босна и Херцеговина (населена предимно с босненски мюсюлмани и хървати, и заемаща 51% от територията на страната) в Република Сръбска (заемаща 49% от територията на държавата).
)