Управлението за федерален резерв на САЩ запази без промяна лихвите си при първото заседание под ръководството на Кевин Уорш

Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ остави лихвите си без промяна в диапазона 3,5-3,75 на сто, отговаряйки на очакванията на пазарите, съобщава Си Ен Би Си.

Последният случай, когато четирима членове на 12-членния комитет бяха изразявали несъгласие, е от октомври 1992 година.

„Не знаем какво точно съдържа това споразумение. А голяма част от инфлационния натиск вече е факт“, коментира Стивън Чекети от университета „Брандейс“.

Инвеститорите очакват първата пресконференция на Уорш като президент на УФР за допълнителни сигнали относно бъдещата посока на паричната политика, която традиционно започва 30 минути след обявяването на решението.

Това е четвъртото поредно заседание, на което Федералният комитет по операциите на открития пазар (FOMC) реши да запази статуквото, след като миналата година намали ставките на три поредни срещи. Решението е взето с пълно единодушие и 12 гласа "за" от общо 12 члена. На последното заседание в края на април се очерта необичайно разделение между членовете на борда заради въздействието на упоритата инфлация и на фона на смяната на ръководството на американската централна банка. Тогава комитетът се раздели на 8 срещу 4 гласа, като членовете му изтъкнаха различни мотиви за своя вот.

Няколко часа преди решението на централната банка от днес пазарите почти единодушно очакваха тя да остави основната си лихва без промяна. Според данни на „Си Ем И Груп“ (CME Group) вероятността за запазване на настоящото равнище се оценяваше на 99,6 процента.

Същевременно инвеститорите все по-често залагат на възможност за ново повишение на лихвите до края на годината. Пазарите оценяват на около 60 процента вероятността УФР да увеличи основния лихвен процент поне веднъж през 2026 г. Това е рязка промяна спрямо началото на март, когато над 60 процента от участниците на пазара очакваха лихвите да приключат годината на по-ниско равнище, допълва БТА.

Промяната в нагласите е факт на фона на ускоряването на инфлацията в САЩ след рязкото поскъпване на енергийните суровини вследствие на войната между САЩ и Иран. Инфлацията в САЩ достигна 4,2 на сто през май заради по-високите енергийни разходи, което е близо два пъти над целта на УФР от 2 на сто.

Допълнително влияние върху пазарните очаквания оказа и обявеното през уикенда споразумение между Вашингтон и Техеран за прекратяване на военните действия. Очаква се документът да бъде подписан в петък и да позволи постепенно възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток - ключов маршрут за световната търговия с петрол.

Новината доведе до понижение на цените на суровия петрол и засили очакванията, че през следващите месеци цените на горивата в САЩ могат да започнат да се понижават. Анализатори обаче предупреждават, че вторичните ефекти от енергийния шок вероятно ще продължат да оказват натиск върху инфлацията известно време.

Настоящото заседание е първото под ръководството на новия президент на УФР Кевин Уорш, който пое поста от Джером Пауъл. Според анализатори Уорш поема поста в момент на нарастващи различия сред членовете на Федералния комитет по операциите на открития пазар (FOMC) относно бъдещата посока на паричната политика.

И въпреки че пазарите практически изключиха възможността за промяна на лихвените проценти на настоящото заседание, вниманието ще бъде насочено към начина, по който ще гласува самият Уорш и към посланията, които ще отправи на първата си пресконференция като президент на УФР. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който го номинира за поста, нееднократно настояваше за агресивно понижаване на лихвите по времето на предшественика му Джером Пауъл. Въпреки че впоследствие заяви, че ще остави Уорш да взема самостоятелни решения, инвеститорите вероятно ще разглеждат всяко негово изказване и действие и през политическа призма.

Големият въпрос пред пазарите е дали новият президент ще потвърди или ще се дистанцира от нарастващите очаквания за по-рестриктивна парична политика. Скокът на цените на енергията вследствие на конфликта в Близкия изток и устойчивостта на американската икономика през последните месеци доведоха до засилване на залозите за поне едно повишение на лихвите до края на годината.

В същото време предварителното споразумение между САЩ и Иран започва да променя очакванията на финансовите пазари. Доходността по държавните облигации се понижи, след като цените на петрола продължиха да спадат, а сортът Брент се търгува около 79 долара за барел. Пазарните участници реагираха на съобщенията, че Вашингтон е готов временно да облекчи санкциите върху иранския петрол, като при окончателно споразумение е възможно да последва по-широко премахване на ограниченията.