Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков на 12 март даде неясен отговор на предложението на САЩ и Украйна за 30-дневно прекратяване на огъня. Песков отговори, че "не искаме да изпреварваме себе си". Русия очаква държавният секретар на САЩ Марко Рубио и съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц да информират Кремъл за подробностите от американско-украинските преговори.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
"Ройтерс" съобщи на 12 март, че високопоставени руски източници са заявили, че споразумението за временно прекратяване на огъня ще трябва да "вземе предвид" напредъка на Русия на бойното поле и "да отговори на опасенията на Русия".
Bloomberg съобщи на 12 март, че Путин ще "удължи срока" за съгласие, за да гарантира, че неговите условия "са взети под внимание".
Подобна огромна отстъпка също би унищожила влиянието на САЩ в бъдещи преговори, в допълнение към нарушаването на условията, при които Украйна се съгласи на примирието на първо място.
Източникът е заявил, че Путин иска да отстрани Украйна от преговорите, така че Русия да може да участва сама в преговори със Съединените щати, като същевременно "коригира ситуацията на фронта", за да засили преговорната позиция на Русия, пише news.bg.
Рубио характеризира споразумението като "вид отстъпка, с която да сложите край на конфликта".
Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 12 март, че Украйна ще използва 30-дневното прекратяване на огъня, за да подготви споразумения с партньорите по отношение на устойчив мир и дългосрочни гаранции за сигурност.
Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков каза на руската държавна новинарска телевизия РИА Новости на 24 февруари, че Русия няма да се съгласи на прекратяване на огъня, което не адресира "първопричините" за войната.
Неотдавнашната руска реторика също все повече се опитва да вбие клинове между Съединените щати и Европа.
Путин помоли началника на Генералния щаб Валерий Герасимов по време на посещение на руски команден пункт в Курска област на 12 март да "помисли в бъдеще за създаване на зона за сигурност" по украинско-руската международна граница.
Украински източник, свързан с украинското военно разузнаване, заяви на 12 март, че украинските сили са започнали да се изтеглят от Суджа.
Геолокирани кадри, публикувани на 11 март, показват, че руските сили наскоро са напреднали западно от Басовка, разположено западно от Суджа, отвъд международната граница в Сумска област, Украйна.
Герасимов специално похвали елементи от отрядите. Путин призна, че руските сили все още не са изтласкали напълно украинските сили от Курска област и заяви, че руските сили трябва да превземат цялата Курска област "във възможно най-кратко време".
Руското опозиционно издание Verstka цитира източници в руското правителство, според които Кремъл е бил изненадан и очаква със Съединените щати първо да обсъдят подобно предложение, преди да го обявят публично. По този начин ще осигурят време на Кремъл да формулира подготвен отговор.
Източник, близък до Кремъл, заяви, че Русия може да поиска спиране доставките на оръжия за Украйна като условие за съгласие, но не уточни дали такова спиране ще включва всички международни разпоредби, или само тези от избрани страни. Tова би било изключително изгодно за Русия, която продължава да получава критични доставки и помощ от Иран, Северна Корея и Китай.
Руското опозиционно издание Verstka съобщи на 12 март, че източник, близък до руската президентска администрация, е заявил, че Кремъл ще даде "официално" "положителен отговор", но също така ще поиска "невъзможни условия", на които Украйна не може да се съгласи.
Източникът добави, че условията на временното прекратяване на огъня "трябва да отговарят на интересите на Русия" и че съгласието на Русия за временно прекратяване на огъня, по време на което Украйна продължава да получава оръжия и финансиране от своите партньори и съюзници, е "глупаво". Тези изтичания може да са умишлени и част от руска стратегия за преговори, която има за цел да накара Съединените щати да предоговорят споразумението си с Украйна за временното прекратяване на огъня.
Високопоставени представители на САЩ и Украйна казаха, че целта на временното прекратяване на огъня е Русия и Украйна да демонстрират желанието си за мир и че временното прекратяване на огъня и преговорите за прекратяване на войната са отделни въпроси, докато Кремъл може да възнамерява да ги обедини.
Американско-украинското съвместно изявление, обявяващо предложението за временно прекратяване на огъня на 11 март, отбелязва, че Украйна и Съединените щати възнамеряват да назоват своите преговарящи екипи и незабавно да започнат преговори за постигане на траен мир - отбелязвайки разликата между тяхното предложение за временно прекратяване на огъня от 11 март и бъдещи мирни преговори.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви на 11 март след американско-украинските преговори в Джеда, че най-добрият жест на добра воля, който Русия може да направи, би бил да приеме предложението за прекратяване на огъня и че ако Русия каже "не", "тогава ще разберем препятствието пред мира".
Съобщеното намерение на Кремъл да отправи искания в подкрепа на общите си военни цели, преди да се съгласи с временното прекратяване на огъня, нарушава заявената цел на прекратяването на огъня и последователността от преговори, които президентът на САЩ Доналд Тръмп изложи. Ако Кремъл държи прекратяването на огъня като заложник, за да изисква превантивни отстъпки, като същевременно продължава да преследва победи на бойното поле, това категорично би означавало, че Русия няма никаква спешност за прекратяване на войната и не е заинтересована да прави каквито и да било значими отстъпки.
Руски вътрешни доклади за исканията, които Кремъл може да направи, преди да се съгласи с временното прекратяване на огъня, са в съответствие с публичните изявления на руски официални лица през последните месеци. Путин очерта през юни 2024 г. — и повтори през декември 2024 г. — предпоставките си за съгласие за прекратяване на огъня.
Тези искания включват пълно изтегляне на Украйна от териториите в Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области, които руските сили в момента не са окупирали изцяло, и официалният отказ на Украйна от целта си да се присъедини към НАТО. Представители на Кремъл многократно са настоявали всички мирни преговори да вземат под внимание "реалностите на място", а руският външен министър Сергей Лавров по-специално заяви на 24 февруари, че Русия ще спре военната дейност в Украйна само когато мирните преговори доведат до "солиден, стабилен резултат, който устройва Русия" и отчита "реалностите" на бойното поле.
Представители на Кремъл, включително Путин, многократно са твърдяли, че всяко мирно споразумение трябва да вземе предвид "първопричините" за войната, която Кремъл определи като предполагаемо нарушение на задълженията на НАТО да не се разширява на изток и предполагаемата дискриминация на украинското правителство срещу етническите руснаци и руския език, медии и култура в Украйна. Изтекъл документ от февруари 2025 г. от мозъчен тръст, близък до руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), който очертава възможна преговорна стратегия на Кремъл, до голяма степен е в съответствие с неотдавнашната публична реторика на Кремъл и докладите на руски вътрешен източник от 12 март. Washington Post съобщи на 12 март, че европейска разузнавателна служба е получила документ от руски мозъчен тръст, близък до Пета служба на руската ФСБ (която наред с други неща наблюдава операциите в Украйна), написан в седмицата преди американско-руските преговори на 18 февруари в Саудитска Арабия.
В документа се посочва, че мирното уреждане на войната в Украйна "не може да се случи преди 2026 г.", отхвърля разполагането на мироопазващи сили в Украйна и призовава за признаване на суверенитета на Русия над окупирана Украйна. Документът призовава за създаване на буферна зона на международната украинско-руска граница, включително близо до Брянска и Белгородска област, и "демилитаризирана зона" в Южна Украйна близо до Одеска област и окупирания Крим.
В документа също така се посочва, че Русия трябва "напълно да демонтира" сегашното украинско правителство и отхвърля евентуален украински ангажимент да не се присъедини към НАТО или да проведе избори, включващи проруски партии, като недостатъчни мерки. Документът отхвърля всякакви планове на САЩ да продължат да доставят оръжия на Украйна след евентуално бъдещо мирно споразумение и всякакви планове на Украйна да запази настоящия си брой военен персонал.
Документът очертава начини, по които Русия може да засили позицията си в преговорите чрез изостряне на напрежението между Съединените щати и Китайската народна република (КНР) или ЕС. Документът също така призовава Русия да предостави на Съединените щати достъп до контролираните от Русия минерали в окупирана Украйна и Кремъл да се съсредоточи върху нормализиране на отношенията си със Съединените щати, като възстанови функциите на посолството и назначи Александър Дарчиев за руски посланик в Съединените щати.
През последните седмици Кремъл изпълни много от предложенията в документа. Представители на Кремъл наскоро отхвърлиха възможното разполагане на европейски мироопазващи сили в Украйна, посочиха мирните преговори през 2022 г. в Истанбул (които биха разоръжили Украйна ефективно, биха забранили на Украйна да получава каквото и да е чуждестранно оръжие и принудиха Украйна да се ангажира никога да не участва във военни блокове) и предложиха да подпишат инвестиционни споразумения със Съединените щати за добив на минерали в Русия и окупираната Украйна.
Директорът на Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) Джон Ратклиф и ръководителят на Руската служба за външно разузнаване Сергей Наришкин проведоха телефонен разговор на 11 март на фона на разговори за войната в Украйна.Наришкин и Ратклиф са се съгласили да поддържат редовни контакти, за да помогнат за "осигуряване на международна стабилност и сигурност" и "намаляване на конфронтацията" в двустранните отношения.
Руските сили наскоро превзеха Суджа на фона на продължаващите руски атаки в Курска област на 12 март. Геолокирани кадри, публикувани на 12 март, потвърждават, че руските сили са превзели Суджа и са напреднали към Южна Заолешенка (непосредствено северозападно от Суджа).
Руски военни блогъри приписват заслугите за превземането на Суджа на части от 11-та въздушнодесантна бригада (ВДВ), 22-ри мотострелкови полк от състава на 72-ра мотострелкова дивизия, 44-ти армейски корпус, Ленинградски военен окръг, и 2-ра бригада "Спецназ" на руското Главно военно разузнавателно управление (ГРУ). Според тях руските сили продължават прочистването на населеното място.
Руски блогъри твърдят, че руските сили са постигнали напредък близо до Свердликово, северозападно от Суджа, западно от Казачия Локня, северно от Суджа, в рамките на Заолешенка, в югоизточната част на Гончаровка, точно западно от Суджа, западно от Куриловка, северно от Гуево, което се намира южно от Суджа, югозападно от Журавка, западно от Суджа в Сумска област, и на запад от Александрия, южно от Суджа в Сумска област.
Според руските блогъри боевете в района продължават. Един от тях призова руските сили да създадат буферна зона, вероятно в Сумска област, след като украинските части бъдат изтласкани от Курска област. На 12 март руски военни блогъри съобщиха, че украинските сили са нанесли удари с ракетни системи HIMARS срещу руски позиции в Курска област. ISW обаче не може независимо да провери тези руски твърдения. Западните медии съобщиха на 5 март, че администрацията на Тръмп конкретно е спряла споделянето на разузнавателна информация в подкрепа на определянето на целта за ударите на украинските HIMARS, а американски и украински официални лица потвърдиха на 11 март, че Съединените щати са възобновили споделянето на разузнавателна информация с Украйна. Президентът на Русия Владимир Путин посети руски военен команден пункт в Курска област за първи път след нахлуването на Украйна в Курска област през август 2024 г. - демонстрирайки желанието на Путин да използва превземането на Суджа от Русия, за да проектира военен успех и сила на фона на американско-украинското предложение за временно прекратяване на огъня. Путин изслуша доклади от началника на Генералния щаб на руската армия генерал Валерий Герасимов.
Това е едва вторият път, когато Путин посещава руските сили на фронта от началото на войната през февруари 2022 г. Путин посети щаба на руската групировка войски "Днепър" в окупираната Херсонска област и щаба на Росгвардия "Восток" в окупираната Луганска област през април 2023 г.
Путин носеше военна униформа по време на посещението си в щаба на Курска област - забележителен ход, тъй като той носеше костюм при посещенията си на фронтовата линия през април 2023 г. Вероятно по този начин той се опитва да се представи като ангажиран военен лидер и да се включи сред руските военно-политически лидери, отговорни за неотдавнашния руски напредък в Курска област.
Путин вероятно се опитва да се представи като силен и ефективен военен командир преди американско-руските срещи, включително срещата със специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Виткоф на 13 март, по време на която делегациите вероятно ще обсъдят американско-украинското предложение за временно прекратяване на огъня.
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
)
)
,fit(1280:720))
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:721))
,fit(1280:721))
,fit(1280:720))
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720))
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)