Гнил плод от отровно дърво: Илон Мъск не спира да показва колко малък човек е

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Дали американците обаче най-накрая се пробуждат за същността на „гения“?

И въпреки че целият свят го наблюдава как разглобява демократичните институции, дава власт на расисти и лъже безогледно за всичко – от финансите на компаниите си до състоянието на космическите технологии – някои все още се питат: Как Мъск стана такъв?

Акаунтът също така съдържал публикация с текст: „Нека нормализираме омразата към индийците.“

Един от последните изблици на Илон Мъск беше тирадата му в Twitter за това как бил „спестил“ 55 милиарда долара на данъкоплатците с бюджетните съкращения на DOGE, а на „втори поглед“ се оказа, че в документите са сбъркани едни 8 милиарда с… 8 милиона. Нищо работа…

Като се има предвид родословието му, не е изненадващо в какво се трансформира… От разпространението на антисемитски конспиративни теории до предоставянето на платформа на бели расисти в Twitter (или „X“, както настоява да го нарича), Мъск върви по стъпките на дядо си.

Лъжите му директно водят до атаки от страна на крайнодесни фанатици.

После се смя като заяви, че „без да искат“ и по грешка са спрели финансирането на борбата с Ебола. Дори на републиканците в залата им изстинаха усмивките, като си представиха какво още „без да искат“ са спрели и какво предстои в светлото и бъдеще.

Пример? Вижте пак историята с онзи туит, в който заяви, че е спестил 55 милиарда долара с бюджетните си съкращения на DOGE. Проблемът? Според Fortune, реалните „спестявания“ дори не са близо до тази сума. Но Мъск, както всеки добър демагог, знае, че истината няма значение, стига последователите му да вярват в лъжата.

Той защитава Андрю Тейт, който е обвинен в трафик на хора и сексуална експлоатация; защитава го под претекста на „свобода на словото“.

Той лобира за освобождаването на Томи Робинсън – британски екстремист, осъден за подстрекаване към насилие срещу малцинства.

Той разпространява конспирации за „геноцид срещу белите“ в Южна Африка.

А когато журналисти го разобличават? Обвинява ги, че нарушават някое от непрекъснато променящите се правила на Twitter и им сваля профилите от платформата си. Но иначе реве за „свободата на словото“.

Ако не беше солташ*к на Тръмп, Мъск щеше да е вече под федерално разследване за злоупотреба с държавни договори и репресии срещу разобличители. Иронията? Прекара месеци наред обвинявайки администрацията на Байдън в корупция, докато всъщност той управлява нещо, което, според мнозина е една от най-мошеническите корпоративни структури в съвременната история.

Бащата на Мъск, Ерол Мъск, печели директно от апартейдния режим в Южна Африка, натрупвайки състояние от смарагдови мини – бизнес, зависещ от експлоатацията на чернокожи работници, на които били отказани основни човешки права. Илон, разбира се, прекара години лъжейки за това, претендирайки, че е израснал беден и „се е борил“ да постигне успех. Реалността? Той е роден в абсурдно богатство, осигурено от система, която третира чернокожите южноафриканци като разходен материал.

Безсрамен нарцисизъм, безочлива измама и дълбоко, почти патологично, пренебрежение към истината.

Дядо му, Джошуа Халдеман, е бил пламенен поддръжник на технокрацията – крайно дясно антидемократично движение през трийсетте години на ХХ век, което вярвало, че учените и инженерите трябва да управляват „неспособните маси“. Но Халдеман не е бил просто поредният радикален теоретик, той е бил открит фашист, който бяга от Канада в Южна Африка, за да избяга от „комунистическата инфилтрация“ (разбирайте: не можел да понесе мисълта, че цветнокожите ще получат равни права).

Елез е един от водещите в DOGE – ударната бригада на Мъск.

И най-лошото? Той наистина вярва, че е недосегаем.

И става още по-зле.

Историята на семейството му е история на експлоатация, расизъм и авторитаризъм. А той явно прави всичко възможно да я продължи.

Компаниите му са потънали в нарушения на трудовите закони и законите за трудова безопасност.

Миналата седмица масови протести избухнаха в Ню Йорк и Калифорния, като демонстранти блокираха магазини на Tesla и осъдиха авторитарния дневен ред на Мъск. Според CBS News, протестиращите не са просто „левичарски активисти“ (любимото клише на дясното), а работници, синдикални членове и дори бивши служители на Tesla, които са видели престъпленията на Мъск отблизо.

Наследство от фашизъм и расизъм. Илон Мъск не е някаква аномалия. Той е продукт на семейна история, пропита с колониална експлоатация, печалби от апартейда и откровено фашистка идеология.

Нека сме ясни: Мъск не е просто алчен милиардер. Той е екзистенциална заплаха за демокрацията.

Но историята има начин да слага на място дори най-големите мегаломани. От провалилите се опити за отстраняване на синдикатите в Tesla до лавината от съдебни дела срещу DOGE, Мъск не е толкова непобедим, колкото си мисли.

Още една точка за подсещане: Наскоро 25-годишният Марко Елез подаде оставка от ръководената от Мъск DOGE, след като Wall Street Journal публикува материал, свързващ го с вече изтрит акаунт в X, където той е публикувал расистки коментари. В един от постовете си от септември миналата година Елез пише: „Не можеш да ми платиш, за да се оженя извън моята етническа група“, а в друг допълва: „Само за протокола – бях расист, преди да стане модерно.“

Паралелите с нацистката пропаганда са стряскащи. Стратегията на Хитлер никога не е била основана на факти; тя е била създаване на алтернативна реалност, в която лъжите стават истина чрез чисто и просто повтаряне. Мъск използва същия метод – убедил е култа си, че е гениален спасител, докато методично разгражда прозрачността и отчетността (докато повтаря някакви мантри именно за прозрачност и отчетност).

Платформата му, Twitter, се е превърнала в развъдник за екстремисти.

Така че следващия път, когато чуете Мъск да се оплаква от „будната култура“ (woke culture) или да ви пробутва поредната си грандиозна лъжа, не забравяйте това:

Той защити расиста, който написа: „Нека нормализираме омразата към индийците“, но за тоя клоун точно сега няма да си говорим. Да се върнем на „героя“ Мъск.

Човекът, който настоя да го върнат на работа, беше Джей Ди Ванс, чиято съпруга е индийка и децата му са наполовина индийчета.

Ябълката не пада далеч от дървото.

________________________