Оскъпяването на рибата идва от разходите, които правят фирмите от улова до съхраняването ѝ, посочи той.
Ако отидете в една рибна борса, без значение дали в Бургас, Варна, това са едни тържища или пазари, където част от рибата е с неизяснен произход. Тя има един документ, за който търговец казва, че е закупена от даден обект. Продава се тази касетка, примерно с цаца и се доставя на пазара.
В България има много обекти, които развъждат риба, има и много кораби и лодки, които ловят риба. Корабите са обект на контрол, на сателитно наблюдение, на наблюдение от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), които остават на пристанища, но всички останали лодки и корабчета могат да разтоварват навсякъде, с по-малко контрол или никакъв.
Рибата ще продължи да поскъпва, не само у нас, но и навсякъде, защото количествата намаляват. Това каза за БНР Бургас председателят на Консултативния съвет за Черно море д-р Йордан Господинов, който е и изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти "БГ ФИШ".
Каквато е цената на рибата и рибните продукти, това също влияе и на нашия пазар като цени. Относно нашите видове риба - те се влияят от енергията, от горивата, от хладилното съхранение. Ние сме единственият сектор, който съхранява продукция на минус 21 градуса, защото рибата трябва да бъде дълбоко замразена, рибата се съхранява по принцип в сол, вода и лед. Разходите за енергия са много големи, също и веригите за доставка.
Никой не може да я контролира - нито данъчни, нито ИАРА, така е и със сладководните риби. Отивате в един магазин и виждате плаващи риби, питате откъде са - оказва се, че са от одобрен обект, а те всъщност идват от всички останали, които гледат риба, но магазинерът има документ за закупена 50 кг риба и с това може да продава цяла седмица или цял месец.
Животът е много динамичен и цените ще растат, така стоят нещата и при рибата. Има свръхулов в световния океан, а у нас няма достатъчно производство на риба. В морето я няма достатъчно, затова и цената е нагоре.
Прекупвачите да купуват, да заливат ресторанти и магазини, защото рибата в насипно състояние не може да проследена, да се установи откъде идва. Тя трябва да бъде сложена в потребителски опаковки, в най-лошия случай в каси, които да бъдат опаковани в стреч фолио и да бъдат идентифицирани с етикет кой изпраща, при какви условия трябва да се съхранява, колко е количеството, кой е видът с латинското наименование на рибата, с английското и търговското ѝ наименование.
Черните миди от България се продават в Румъния, българската цаца в Португалия, белите миди в Испания, рапаните в Южна Корея и Китай", обясни още Йордан Господинов.
За риболовния бранш е важно да има експерти в администрацията на ресорните институции, защото този сектор е малък, но е много важен бранш за икономиката ни, допълни той.
)