Невъзможният избор на Европа: Кои отрасли трябва да оцелеят в екологичния преход?

„Изграждаме една след друга пещи за рециклиране“, казва пред изданието Фолкер Бакс, управляващ директор на Speira, компанията, която управлява Rheinwerk. „Ние приемаме сериозно прехода към зелена икономика тук“.

„Не е нужно да се замисляте много дълго дали все още си струва“, казва той.

„Опитите да се предложи цялостна визия се сблъскват с предизвикателства“, казва Вангенехтен. „Опитът да се предложи цялостна визия и да се накарат 27-те държави членки да я приложат и да работят заедно е още по-затруднен“.

„Разбира се, съжалявахме, че не можем да запазим първичното производство на алуминий тук“, добавя той, “но виждаме в рециклирането нашето бъдеще“.

Spira e само един от многото металургични заводи в Европа, които ограничават дейността си по време на енергийната криза. В рамките на две години производството на първичен алуминий на континента намалява наполовина.

Брюксел няма да успее да направи всички доволни. Но колкото по-скоро вземе тези решения, толкова по-плавен ще бъде преходът.

Въпреки това производството на пресен алуминий изисква повече електроенергия от всеки друг промишлен метод за добив - повече от два пъти повече от средното годишно потребление на електроенергия в Германия за всеки тон метал.

Въпросът дали си струва да се запази производството на първичен алуминий в ЕС в крайна сметка е политически избор, в който Брюксел се затруднява сериозно.

ЕС признава стратегическата му роля, като добавя алуминия към списъка си с критични суровини. Миналата година НАТО последва примера му, като предупреди, че доставките на метала за алианса са изложени на „много висок риск“ от прекъсване.

Има само една разлика: Тези метални блокове се произвеждат от отпадъци, което ги прави по-малко енергоемки и по-устойчиви от прясно претопения материал, известен като първичен алуминий.

Когато Комисията предложи да се забрани продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г., залагайки на електрическите превозни средства в бъдеще, последва масова реакция.

Но зад трите безмълвни производствени халета кипи денонощна дейност. Пещите реват, шредерите ръмжат, а електрокарите се движат из леярната. Rheinwerk все още произвежда алуминиеви слитъци с дължина на микробус, разказва в свой материал POLITICO.

Но индустрията не е монолитна, така че Комисията е изправена пред конкурентни искания.

По думите му инвестициите в капацитета за рециклиране „ще се изплатят с течение на времето, „но все пак трябва да запазим този първичен процес в Европа, защото в противен случай ще бъдем напълно зависими от вноса“.

По думите му това това не е било лесно решение, но е било необходимо - както за печалбата, така и за планетата.

Правомощията на Комисията да взема стратегически решения за бъдещето на промишлеността са ограничени. А дори когато изпълнителната власт на ЕС може да взема решения, тя се нуждае от подкрепата на мнозинството от националните правителства.

Производителите нямат търпение за това. Предприятията от ЕС плащат два или три пъти повече за електроенергия, отколкото техните китайски и американски конкуренти.

Това е лошо за самодостатъчността на Европа - и за планетата: Първичният алуминий, произвеждан извън Европа, обикновено е много по-въглеродно интензивен. Китайският алуминий отделя около два пъти повече емисии от метала, произведен в ЕС.

Той обаче добави, че има и други сектори, „в които не искаме да бъдем напълно зависими от чужди технологии по стратегически причини и затова е от ключово значение да запазим ноу-хау в Европа“.

Тъй като модернизирането на една фабрика отнема години, компаниите трябва да знаят сега в какво си струва да инвестират. Те искат да са сигурни в условията, с които ще се сблъскат, и в подкрепата, която ще получат.

„Засега ЕС не може да покрие търсенето си само с рециклиран алуминий”, казва Роб ван Гилс, председател на германската асоциация за алуминий. „Един ден това може да стане възможно, като се има предвид целият използван метал. Но докато средностатистическата кутийка от газирана напитка се връща в съоръжението за рециклиране в рамките на няколко месеца, материалът в рамките на прозорците или вятърните турбини няма да се превърне в скрап в продължение на десетилетия”.

„Има някои технологии, като слънчевите панели, при които чуждестранните производители са твърде напред и опитите да се защити производството в Европа само ще забавят декарбонизацията“, каза Драги в речта си при представянето на доклада пред Европейския парламент миналата година.

„Последното нещо, което искаме, е куп стари производствени отрасли просто да издоят старите си активи и да се опитат да извлекат колкото се може повече приходи от тях, а след това да затворят“, казва Вангенехтен. „По този начин само удължаваме проблема и след 20 години няма да има никакви работни места“.

„Това е нещо, което не виждам достатъчно в дискурса - преходът означава, че трябва да се направи избор, и този избор трябва да бъде стратегически и ясен“, казва пред POLITICO Домиен Вангенехтен, който изследва европейската индустриална политика в екологичния мозъчен тръст E3G. „И не можете да спасите всички.“

На левия бряг на река Рейн третият по големина алуминиев завод в Европейския съюз не работи. От четирите му вретеновидни комина не се издига дим; гигантските съдове, някога пълни догоре с разтопена сребриста течност, отдавна са изстинали. Те няма да се запалят отново, предаде profit.bg.

Clean Industrial Deal се стреми да отговори на много от опасенията на производителите, като предлага квоти за продукция, произведена в ЕС, за да се стимулира търсенето, и нови мерки за модернизиране на енергийните мрежи и намаляване на цените. Същевременно изпълнителната власт на ЕС се пази от това да избира победители и губещи в екологичния преход.

Алуминиевият и стоманодобивният сектор например искат от ЕС да ограничи износа на метален скрап, за да се осигури стабилно снабдяване с рециклирани материали. Но европейската индустрия за рециклиране, която получава значителни приходи от износ, предупреждава, че това ще й навреди.

Бакс припомня, че когато през 2022 г. разходите за електроенергия са се увеличили четирикратно, цената за производството на един метричен тон първичен алуминий внезапно е достигнала над 5000 евро - два пъти повече от цената на метала на световния пазар.

Брюксел не може вечно да избягва този въпрос. Отговорът ще определи не само как ще изглеждат промишлеността и пазарът на труда в ЕС през следващите десетилетия, но и автономността на блока: Откъде ще взема алуминий за вятърните си турбини, цимент за сградите си или стомана за оръжията си.

В сряда Европейската комисия ще даде първоначален отговор със своята Clean Industrial Deal. Планът на изпълнителния орган на ЕС ще предложи така необходимите мерки за намаляване на цените на енергията и стимулиране на инвестициите. Но той ще заобиколи най-тежкия въпрос: Кои сектори и продукти ЕС може и трябва да спаси - и кои трябва да остави да умрат?

Въпросът къде ще бъде разположено производството на първичен алуминий е отворен. Металът се използва във всичко - от кутиите за газирани напитки и прозоречните рамки до военните самолети и ракетите. Очаква се през следващите десетилетия търсенето да нарасне, като се има предвид значението на лекия материал за технологии, щадящи климата, като вятърни турбини и електрически превозни средства.

Европа трябва да направи този избор сега. Скачащите цени на енергията удариха отдавна изпитващата затруднения производствена индустрия на континента, след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г. Някои компании, особено в стоманодобивния сектор, твърдят, че необратимият упадък може да бъде спрян само с незабавна политическа и финансова подкрепа.

Енергоемките производствени сектори - категория, включваща стоманодобив, цимент, алуминий, химикали и други - са причина за повече от една пета от емисиите на парникови газове в ЕС и преходът при тях ще бъде дълъг и скъп. Те ще трябва да променят производствените си процеси, да използват чиста енергия, да се снабдяват с повече рециклирани материали и да улавят оставащия CO2.

За разлика от това, производството на така наречения вторичен алуминий на Стария континент, произвеждан с помощта на рециклиран метал, постоянно се увеличава. Предимствата му са очевидни: вторичното производство изисква 95% по-малко енергия от първичното - което води до значително по-малък въглероден отпечатък. При производството на един тон първичен алуминий, произведен в Европа, се отделят 6,7 тона CO2. Това количество спада до едва 0,5 тона за алуминий, произведен изцяло от претопени отпадъци. Още повече, че на теория алуминият може да се рециклира безкрайно.

И все пак трябва да се вземат спешни решения за това кои отрасли ЕС иска да запази и къде е по-евтино и ефективно да се разчита на внос. Бившият ръководител на Европейската централна банка Марио Драги изложи това в своя обширен доклад за повишаване на конкурентоспособността на блока.

Когато през 2023 г. заводът Rheinwerk спира да топи, позовавайки се на непосилните цени на енергията, това предизвиква шокови вълни в страната, преследвана от заплахата от деиндустриализация. Спирането означава и загуба на работни места, слагайки край на една 60-годишна традиция в Нойс, средно голям германски град, разположен на половината път между Кьолн и границата с Нидерландия.

Компаниите трябва да решат дали да се откажат или да вложат пари в части от бизнеса си, чийто преход към зелена икономика ще струва милиарди. А правителствата трябва да решат как - и на кого - да помогнат. Дали да заложат на ориентирани към бъдещето предприятия, или да запазят индустриалните обекти с наследени процеси. Напрегнатите обществени каси на Европа няма да могат да субсидират всичко.

Но производствените разходи, особено за енергия, са основният проблем за европейската индустрия - а някои твърдят, че цената за поддържане на първичното производство на повърхността просто не си заслужава. Промишлените асоциации и синдикатите обаче предупреждават да не се изоставя местното първично производство.

Производителите на автомобили, производителите на горива и държавите, произвеждащи двигатели, успешно лобираха за вратичка за автомобили, задвижвани със синтетични горива, което даде на технологията с вътрешно горене още един шанс за живот - въпреки че се очаква тези горива да бъдат оскъдни, скъпи и неефективни. След дебатите за 2035 г. Брюксел се сблъска с призиви да осигури „технологична неутралност“ във всички свои политики и да остави пазара сам да решава кое е жизнеспособно.

Производителите на чисти технологии, които Брюксел също иска да подкрепи със своята Clean Industrial Deal, оказват натиск върху ЕС да не отстъпва от амбициите си, като предупреждават, че зигзагообразното променяне на вече приетото законодателство в областта на климата рискува да подкопае политическата предвидимост, от която те се нуждаят.

След като енергийните мрежи на ЕС бъдат напълно декарбонизирани, този процес би могъл да протича със 100% зелена енергия. Освен това, след като скъпите изкопаеми горива бъдат изключени от системата, цените на електроенергията би трябвало да се понижат.

Същият труден избор очаква компаниите и правителствата по целия континент: Да поддържат продукти и практики, които вече не са конкурентоспособни, или да се откажат от тях. Въпросът се усложнява от нарастващите разходи, ожесточената конкуренция от страна на Китай и задаващата се търговска война със САЩ.

Това не означава, че производителите на вторичен алуминий не са изправени пред предизвикателства. Ключови купувачи на метала в ЕС, като например производителите на автомобили, изпитват затруднения, което се отразява на краткосрочното търсене. Секторът е изправен и пред евтина конкуренция от страна на Китай, който ускори производството на алуминий. Освен това президентът на САЩ Доналд Тръмп току-що обяви 25-процентни мита върху алуминия, което ще засегне износа на компаниите от ЕС.

Този ценови шок идва в най-неподходящия момент. За разлика от предишните индустриални трансформации, зеленият преход има краен срок благодарение на планетарната физика: Колкото по-бързо спрем да изпомпваме въглероден двуокис във въздуха, толкова по-слабо ще бъде изменението на климата. Учените твърдят, че достигането на нулеви стойности на глобалните нетни емисии до 2050 г. ще предотврати най-лошото, а ЕС е записал тази целева дата в закон.