Заглавието е на редактора
Всеки вторник ходя в църквата "Св.св.апостоли Петър и Павел", паля свещ, говоря си с отец Тимо, ходя по тепетата или заставам до някой училищен двор да слушам детските гласове, така час-два се чувствам висок.
Живеем в бесовщина.”
И така ми се говори със земни нормални хора – за земята, за това кога се пръскат овошките, как се гледат пчелите.
„Толкова радикализирани, семпли, озлобени, посредствени индивиди с централизирани мозъци, с дистанционно мислене.
И така ми се говори с просветлени умове. За книги, за Бетовен, за любовта.
Коментар на талантливия български писател Недялко Славов. Той е носител на много национални награди за поезия и проза, сред които Национална награда за поезия „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“, Национална награда за литература „Христо Г. Данов“ за романите „Фаустино“ и „Камбаната“, Награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза за романите „432 херца“ и „Камбаната“, както и множество литературни номинации. Книгата му „Хабитат” се радва на огромен читателски интерес, а театралната пиеса по неговия роман "Камбаната" събира аплодисменти в храмовете на Мелпомена. Последният му роман „Илюзионистът” се радва на нестихващ читателски интерес. Тук той коментира нерадостните български реалности, в които обществото ни живее в съвремието ни.
Влизат от студио в студио, навират елементарните си физиономии в лицата ни, правораздават, съдят, поучават. Всъщност най-редови страхливци, изпитващи ужас от реалния живот. Оцеляващи само в някой идеологически пилчарник и поставени в условия на естествен подбор - най-обикновени аутсайдери.
)