Деян Донков за „Глембаеви“ и диагнозата на властта

За властта на една фамилия, за която има безнаказаност. За процесите, които водят човешки същества до тъмната страна, в която плуват в комфорта на решения, които са ги завели до ръба на човешкото. Звучи все едно се говори за политика, а всъщност е "Фамилия Глембаеви", която направи своя премиера в Народния театър. Деян Донков е в една от ролите там.

„Глембаеви“ представя семейство, превърнало се в система на влияние – с банкер, лекар, монахиня, артист и жена, която всъщност държи нишките на властта. „При първия прочит пиесата ми се стори като макет на света“, каза Деян Донков в предаването "На фокус" по Нова телевизия. Всеки персонаж носи едновременно добро и зло, без ясни граници между жертви и виновници.

Актьорът призна, че по време на репетициите е търсил паралели с реалността, включително с образи от българския политически живот. „Не за забавление, а за да усетиш високомерие, пренебрежение и жонглиране с власт“, казва той. Спектакълът не е сатира, а по-скоро болезнено точно наблюдение.

„Ние не градим образи, а истина“, заяви Донков. По думите му театърът не е просто забавление, а „лазарет“ – място, в което актьори и зрители се лекуват. В свят, в който всичко се обезценява, включително и изкуството, „Глембаеви“ търси дълбочина, а не лесен смях.

Той сподели, че е невъзможно спектакълът да бъде откъснат от случващото се извън сцената. Донков заяви, че е бил и на протестите. Причина посочи като лична. „Майка ми е съдебен лекар. Самотни възрастни хора се самоубиват, защото им е студено и гладно. Само това е достатъчна причина да излезеш“, казва той.

Въпреки това Деян Донков заяви, че държи на границата между изкуството и политиката. Реалността влиза в спектакъла не директно, а като енергия, която се трансформира в сценично присъствие.