Иран подготвя трайно и почти пълно откъсване от глобалния интернет, като свободният достъп онлайн ще се превърне в "държавна привилегия", запазена само за лица, одобрени и проверени от режима. Това твърдят ирански активисти за дигитални права, цитирани в доклад на организацията Filterwatch, която следи интернет цензурата в страната, пише "Гардиън".
Ирански представител е заявил пред местни медии, че международният интернет ще остане изключен поне до 20 март, когато се празнува Навруз - иранската нова година, пише dir.bg.
Според източници, в Иран се изпълнява конфиденциален план, при който само хора със специално разрешение или преминали проверки за лоялност ще имат достъп до силно филтрирана версия на световния интернет. Всички останали ще бъдат ограничени до т.нар. "национален интернет" - паралелна, вътрешна мрежа, изолирана от глобалната.
Държавни медии и официални говорители вече дават сигнали, че това е постоянна промяна и че пълният достъп няма да бъде възстановен. С това Иран би се превърнала във втората страна в света след Северна Корея, която е възприела почти пълно скъсване с глобалната онлайн мрежа.
Настоящото масово спиране на интернета в Иран започна на 8 януари, след почти две седмици на ескалиращи антиправителствени протести. В следствие на това информацията, която излиза от страната, е силно ограничена. Блокадата вече е една от най-тежките в историята и продължава по-дълго от интернет спирането в Египет по време на протестите на площад "Тахрир" през 2011 г.
Бивш американски служител, специализиран в наблюдението на онлайн цензурата, определя идеята за постоянно откъсване от глобалната мрежа като "правдоподобна и едновременно с това ужасяваща". Според него икономическите и културните последици биха били огромни и властите рискуват да "прекалят".
По думите на Амир Рашиди от Filterwatch, иранските власти изглежда са доволни от сегашното ниво на контрол и смятат, че интернет блокадата е помогнала за овладяване на протестите. Настоящата ситуация е кулминация на 16-годишни усилия за затягане на държавния контрол върху мрежата. Част от тази стратегия е т.нар. "whitelisting" - система, която позволява само на избрани потребители да имат достъп до глобалния интернет, докато всички останали са блокирани.
Според изследователи от Project Ainita и Outline Foundation, тази система вероятно е изградена с помощта на технологии, изнесени от Китай. Те включват висококапацитетни "middlebox" устройства, които позволяват наблюдение и манипулиране на интернет трафика в национален мащаб - от следене на отделни потребители до блокиране на сайтове, протоколи и VPN услуги.
Паралелно с това Иран развива "национален интернет" още от 2009 г., след като осъзнава, че пълното изключване на мрежата носи огромни икономически щети. Днес тази вътрешна мрежа предлага ограничен набор от контролирани услуги - ирански приложения за съобщения, търсачки, навигация и стрийминг платформа, подобна на Netflix - и работи дори по време на протестите, но е напълно изолирана от външния свят.
През годините властите са използвали комбинация от стимули и натиск, за да принудят банки, онлайн бизнеси и доставчици да преместят инфраструктурата си вътре в страната. Така Иран постепенно е изградил функционираща вътрешна интернет екосистема, която сега се превръща в основния - а за повечето хора единствен - начин за достъп до мрежата.
Според експерти, макар Иран да разполага със значителни технически възможности за контрол, остава неясно дали режимът ще успее да наложи трайно тази "нова онлайн реалност". Сигурно е обаче, че цената за икономиката и обществото ще бъде тежка, а отговорността за тези щети ще падне пряко върху управляващите.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)