• Българския съд – за това, че е задължен служебно да следи за децата, родени след брака, но не го прави.
• Полицията – за липса на действия (единствено идва на място, констатира, че съдебното решение не е изпълнено, и го отразява в докладите).
• Прокуратурата – за неизпълнение на законите.
1. Липса на споделено родителство;
2. Липса на адекватно законодателство при домашно насилие;
3. Непропорционално и дискриминационно правополагане;
4. Туширане на конфликтите от социалните.
Децата в риск, които съществуват в България към 2023 г., са 531 000. Това е риск, породен от отчуждаване, семейни скандали или заплаха за тяхното здраве. 62% от децата, раждащи се у нас, пък са извънбрачни, сочат данни на НСИ към 2023 г.
България вече е осъждана осем пъти в Европейския съд за правата на човека. Сред тях:
Ето защо Фондация "Споделено родителство" активно работи за реформа, като има внесени три законопроекта.
Основните пречки пред контакта на неотглеждащия родител с детето са:
На конференция в София адвокат Пламен Борисов заяви, че все повече майки желаят реформа за споделено родителство, за да уредят живота си, предава БНР. Неправителствени организации споделиха, че решенията на съда принуждават родителя, който не разполага с родителските права, да се превърне в "неделен татко" или съответно "неделна майка".
"В съвременното общество и мъжът и жената са в състояние да отглеждат децата си. И двамата искат да присъстват в живота на детето си и не може да продължава този мизерен режим, който съществува от неповече от 200 г. откакто има индустриализация", коментира Борисов.
)