"ГАЛЪП": Поредицата от избори стабилизира електоралната йерархия в партийната система

„Възраждане“ е партия, която преминава през преструктуриране на електоралното си тяло. То е свързано с превръщането от типична несистемна партия, в системна, но радикална партия, която е част от радикалното европейско семейство. От началото на поредицата от предсрочни избори през последните години, се наблюдава тенденция към стабилизиране на резултатите. Необходими са обаче повече данни и по-системен анализ, за да се определи възможната електорална граница на тази партия.

/със съкращение/

Заглавието е на редактора

На второто ниво, в своеобразен пакет и в остра конкуренция за второто място в бъдещи избори, са „Възраждане“, ДПС-НОВО НАЧАЛО и ПП-ДБ (аранжирани според социологическите данни на „Галъп интернешънъл болкан“ за м. януари 2025 г.).

На третото ниво в момента имаме три партии (с възможност и за повече в бъдеще), които са в зоната близо до 4-процентната бариера. Две от тях – БСП и ИТН, са част от управляващата коалиция, докато втората формация, а АПС е позиционирана като част от правителственото мнозинство в Народното събрание.

Настоящата 2025-та година за българите започна с ключово политическо събитие - избирането на редовно правителство от Народното събрание.

БСП и АПС са не просто заети с решаването на тежки организационни, лидерски и вътрешнопартийни проблеми. За тях на преден план е решаването на въпроса за оцеляването и съществуването им като политически формации. Защото и двете са партии, които черпят сила от местните организации и своите активисти, които са в разнебитено състояние.

Второ, защото тя формулира конкретни политики и аргументи по отношение на предложени от политическите опоненти политики, което я превръща в опозиционна, но и системна партия.

Възстановяването им е свързано и с решаване на лидерския проблем. Като част от властта, тези партии ще използват мястото си в управлението като ресурс за решаване на въпроса за оцеляването – действие, което в българските условия рядко води до нещо повече от решаването на персонални проблеми.

Другата партия на това ниво е ИТН, която се намира в тенденция на застой. Те имат около 6% електорално влияние, което биха могли да запазят заради участието във властта. Дали обаче това ще се случи не е ясно, поради наложилата се от участието в управляващата коалиция рязка промяна на политически позиции. Така че, при тях големият въпрос е дали режимът на оцеляване, в който функционират през последните три години, ще продължи или ще приключи с участието им в това правителство.

Знаменателното разделение през 2024 г. на последната оцеляла в електоралните си размери партия на прехода – ДПС, доведе не само до спор за абревиатурата ДПС в навечерието на парламентарните избори, но и в остра конкуренция за избирателите на партията, доказали своята вярност и подкрепа за нея в продължение на 35 години.

Към настоящия момент изглежда почти невъзможно дори внасяне на вот на недоверие към правителството, защото той изисква подкрепа от 48 народни представители, докато всяка от опозиционните партии поотделно има по-малък брой депутати. Показателно е, че първите опозиционни атаки към правителството са насочени към несъвместимостта на партиите в мнозинството.

Наред с това, има три средни партии/коалиции, които са постигнали възходящо развитие, но все още имат неясно бъдеще в борбата за второто място на избори, а накрая се разполага аморфна група от нововъзникващи политически субекти и стари партии в режим на оцеляване.

Новият етап в нейното развитие се състои в доказването й като партия на властта, защото за нея, нейните активисти и партиен елит, дрехата на опозиция е не само неудобна – тя е непозната и нежелана за усвояване. Тази стратегия е фактор, който максимално ще влияе върху поведението на ГЕРБ във властта. Гарантирането на достатъчно време, за да се постигнат резултати и да се реализират интереси, ще определя действията на партията както в управлението, така и в парламента.

Обобщено казано, развитието на партийната система след демократичните промени започна с битката между два силни политически субекта, както беше през 1990-те години (СДС и БСП), премина през ситуация с една водеща политическа сила като център на партийната система (НСДВ през първото десетилетие и ГЕРБ второто десетилетие на XXI век), за да стигне до

Онова, което се случи през януари 2025 г. с формирането на редовно правителство, представлява по-скоро завършване на процеса на трансформация, започнал с протестите през 2020 г., преминал през четиригодишна политическа и партийна криза и завършил с промяна в структурата на партийната система и функционирането на политическите партии.

Остава да наблюдаваме как ще се справят като опозиция, защото при тях електоралният резултат не произтича от вътрешни фактори – сила на организацията, авторитет на лидерите, ефективност на политиките, а от външни – желание в обществото за промяна, с която те все по-трудно успяват да се идентифицират.

Поредицата от избори стабилизира електоралната йерархия в партийната система. На този етап тя е структурирана на три нива.

Първо, защото тя отдавна е излязла извън рамките на обичайния за България антисистемен вот, който е между 7% и 10% - това са резултатите на една или няколко партии, които влизат в парламента поради вот „срещу“, а не „в подкрепа“.

Разместване в така очертаната структура на електорално влияние може да се получи по-скоро в дъното, което може да се разшири, но може просто една партия да замести друга в парламента при следващи избори, за които партиите ще са готови не по-рано от година. Тази картина показва, че на практика е завършил цикъла на разтърсване на партийната структура, без все още кризата на партиите да е намерила своето трайно решение.

Разработката е част от традиционния месечен анализ на „Галъп интернешънъл Болкан“, който може да видите ТУК.

Резултатите от изборите през 2024 г. и повишената политическа активност на партията, са показателни, че такова развитие на електоралния потенциал е възможно. Позиционирането като опозиция в настоящия парламент, опитите на формацията активно да задава теми за обществена дискусия и политическо действие, съчетани с критиката към правителството, са в състояние да генерират обществено внимание и подкрепа.

Ролята на опозиция е напълно нова за ППДБ, които още от индивидуалното си участие в протестите през 2020 година до днес предлагат едни и същи общи послания – битка с корупцията, защита на евроатлантическите ценности и съдебна реформа чрез смяната на главния прокурор. Това по същество е посланието на месията, който води хората към нови светове. Ролята на опозиция обаче налага формирането на ясни политики и конкретни политически решения, които да бъдат противовес на предлаганото и правеното от правителството.

След четири години на политическа и партийна криза очакванията на гражданите са съсредоточени не толкова върху предложенията за политики, колкото върху това да има действащо правителство, сочи политически анализ и коментар на социологическа агенция „Галъп”, цитиран от epicenter.bg.

Следователно, новото правителство ще работи по конкретни проблеми, по които е възможен компромис между партиите, които го подкрепят и участват във властта. Решаването на проблеми, които могат да предизвикат активизиране на протестен потенциал, недоволство и негативизъм в общественото мнение, ще бъде максимално отлагано във времето, защото енергията е насочена към удържане на ГЕРБ в управлението на страната до получаване на полезни за електоралната битка резултати.

Стратегическата цел тук е запазване на коалицията и възможност за гарантиране на второто място чрез неуспеха на правителството. На практика ПП-ДБ има нужда от време, в което правителството да успее да се провали, за да може това да способства за стопиране на отлива на избиратели от тях. За три години те успяха да загубят повече от половината си избиратели, заради невъзможността да се справят не само с управлението, но и с политиката като дейност.

Състоянието на опозиционните партии показва необходимост от време, за да решат свои вътрешни проблеми, което е фактор в полза на стабилността на правителството.

Те са идеологически разнородни и изглеждат политически несъвместими. Борбата между тях доминира над атаките срещу правителството, което създава допълнителен комфорт на управляващата коалиция.

Това в същото време лишава от сила аргументите за евентуално обединение на опозицията и общи опозиционни действия срещу правителството.

Това е роля на сравнението, а не на водача. Всичко казано дотук, заедно с липсата на какъвто и да било опит да структурират организационно действие на терен, включително в София, Варна и Пазарджик, където имат спечелени кметски места, показва, че ПП-ДБ сами ограничават ресурсите си за развитие и електорална подкрепа.

Трето, учредяването на нова европейска партия, която избра за свой лидер представител на „Възраждане“ в Европейския парламент показва възможност за прехвърляне на авторитет и външна легитимация на тази плоскост. Електоралната трансформация и привличането на нови групи избиратели компенсира загубата на обичайните, гласуващи „анти“ избиратели, което е другото валидно обяснение за липсата на забележимо нарастване на избирателите на „Възраждане“.

но и ясно разбиране, че разпадането на коалицията може да има само един резултат – свеждане на парламентарното присъствие на всяка от партиите до незначително. Тенденцията от серията избори е към намаляване на електоралната подкрепа, която в този момент се изразява в 37 депутатски мандата.

успя да получи по-голяма подкрепа в последните избори и понастоящем продължава усилията изцяло да спечели корпуса на традиционните избиратели на ДПС, прибавяйки към тях и нови. Лидерът на ДПС-НОВО НАЧАЛО Делян Пеевски, демонстрира амбиция да превърне партията във втора политическа сила при следващи избори и да играе ключова роля в развитието на политическите процеси и при сформирането на бъдещо управление.