"Галъп": Църквата е сред най-одобряваните институции у нас

75,3% у нас се определят като православни. Като мюсюлмани се определят 9,9%, а 11% твърдят, че не са религиозни. Останалите се разпределят между вероизповедания с по-малко разпространение.

59,5% у нас твърдят, че вярват в Бог, а 27,5% не вярват. Останалите не са в състояние да определят.

Изследване преди време показа, че по-общата вяра в божество е по-висока от декларативната религиозност и тук България не е изключение на глобалния фон.

В крайна сметка проучването сега отново потвърждава очаквания ред на ценности – колективна принадлежност, вяра, религиозно усърдие.

19,7% у нас заявяват, че често посещават богослужения. Нарочно изследване следва да покаже какви са пропорциите в отделните религиозни групи.

Три четвърти у нас се определят като православни, но малко под две трети декларират вяра в Бог. Това разминаване между самоопределянето като "православен" (християнин) и заявената вяра в Бога, произтича от обстоятелството, че Българската православна църква се възприема не само от верска гледна точка, като религиозна организация, но и от светска гледна точка – като историческа институция, неизменно свързана с българското общество и държавност, а в определена степен и като част от традиционната идентификация на българската народност.

Нивата на декларирана вяра не се променят съществено в последните години у нас. Църквата и патриархът се ползват с обичайно благоприятните за такива институции нива на популярност. Една пета от запитаните у нас твърдят, че често посещават религиозни служби. Това показват данните от проучване на "Галъп интернешънъл болкан" за изследване на важните обществени теми.

Доверието у нас в Църквата към момента е 43,1%, при недоверие от 35,8%. Това нарежда Църквата сред най-одобряваните институции у нас. Доверието сред най-младите обаче е ниско. Многогодишните данни, с които "Галъп" разполага, показват, че общото доверие в имиджа на църквата у нас като цяло е положително, макар и често да е нарушавано в случаите на обществени скандали, свързани с образа на някои представители на клира. В такива случаи са регистрирани и сериозни спадове в популярността.

Данните са почти идентични на последното у нас измерване преди две години. Така на практиката се потвърждава многогодишното наблюдение, че православната принадлежност у нас очаквано се мисли повече като идентичност, отколкото единствено като вяра, обобщават социолозите.

Новият български патриарх Даниил се ползва с положителен рейтинг, т.е. доверие (30,6%) минус недоверие (27%) дава положително число и това е добра стартова позиция. Това е рядкост по отношение на публични фигури у нас, но в същото време е очаквано по отношение на религиозен лидер, коментират социолозит. Все още обаче колебанието и непознаването са сериозни: 22,6% се колебаят, а 19,8% не са запознати или дори не са чували за личността на патриарха.

Изследването е проведено между 1 и 9 август 2024 г. сред 802 души по метода "лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3,5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 000 души.