За "кучетата пазачи" на обществото и за разни др. песове

„За кучето-пазач, дистанцията от Властта и правото да се съмняваш в нея

“Виж какво, казал му Хорст - когато бях в африканската Биафра - бунтовниците ме заловиха и ме накараха да си изям журналистическата карта. Много шибана работа. Дадоха ми шишенце с “Табаско”, за да мога да я преглътна. Наказание за това, че не сме отразявали правдиво целия шибан конфликт… Ако сега партизаните от Виетконг ни заловят в джунглата , пак ще ни потрябва “Табаско”.

“Всяка власт корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно” - опита се да ни вразуми още преди няколко века французинът Монтескьо - абсолютен аристократ, Майстор на словото и особено на мисълта. Сега същият ни гледа сеира от облаците и се шегува колегиално, че мисълта му, цитирана по-горе, висяла в рамка на един ръждив пирон над главата на Главния редактор на един вестник в София, чийто спонсор бил един абсолютен и безлимитен едричък Властник.

“КОЛЕГИ, СЪМНЯВАЙТЕ СЕ!” -

А въпросният колега Сиймур Хърш отдавна ни напомняше, че партиите, властите и генералите се въртят като в някакво загадъчно перпетуум-мобиле и с удоволствие ни сервират поредната лъжа - както и когато им е удобно.

ВРЕМЕ ЛИ Е ДА СИ ИЗЯДЕМ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИТЕ КАРТИ?

Един ден, като млад кореспондент в Сайгон по време на Виетнамската война, той си стягал багажа за първата си фронтова “командировка в джунглата”. Колегата му Хорст Фаас, вече с Пулицър и той, попитал Питър дали си е взел флаконче с “Табаско”. Питър се учудил на въпроса и казал, че не обича лютивата подправка.

И както Историята често ни се подиграва, повтаряйки се като фарс, по израза на един брадат германски философ, тези дни американският вицепрезидент Джей Ди Ванс хвърли голям камък в европейското блато край Мюнхен, което доведе до луд световъртеж в главите на хиляди журналисти от цял свят, които съзнателно или не объркаха посоките на геополитическата си ориентация.

Както ни предупреждаваше и другият легендарен журналист-лондончанинът и бивш Главен редактор на “Дейли Телеграф” Макс Хейстингс - “не забравяйте, че те (политици и генерали) - лъжат, лъжат, лъжат..” Това казваше той на репортерите, тръгващи да отразяват поредната война и жадни за слава… Самият Хейстингс изкова този свой съвет след като беше отразявал 45 военни конфликта по цял свят.

Когато каза тези пророчески думи за “втората най-древна професия в света”, нашият американски колега вече беше изсърбал доста от попарата на правителствената пропаганда в собствената си страна. А бяха минали и години, прекарани във виетнамската джунгла като репортер, където той разкри клането на жени и деца в Ми Лай и заслужи своя “Пулицър”. Повече от половин век преди кланетата в Газа и Южен Израел.

Междувременно същият колега си пъхна носа и в онази мръсна история около взривения Северен поток и постави изключително неприятния въпрос кой го взриви. Май не бяха Петров и Баширов, както би се изразил Арт Бъкуалд, ако беше жив.

Напомняше ни той да стоим на почтена дистанция от Властта, да не се умилкваме и усукваме около нея, да помним за ролята си на кучето-пазач, което трябва да бди над обществената нива и да не мечтае само за подхвърления кокал или съблазнителната награда от Фондацията. Която и да е тя.

Непокорният и вечен скептик от някогашната CNN на Тед Търнър - Питър Арнет - също от Групата с Пулицърите, разказва в автобиографичната си книга “На живо от бойното поле” следната поучителна история.

Разкритията на този авторитетен журналист създадоха доста неприятности на сенчестите пропагандни шефове от екипа на Байдън. А самият Хърш беше сритан на едно място едновременно от пропагандисти и колеги от “вси страни”.

Стойте настрана, пазете дистанция от Властта и помнете каква е ролята ви.

Тази вакханалия на съблазняването е като песента на сирените в случая с Одисей и е изяла в историята много редакторски и репортерски глави. Малцина - като Катрин Греъм, някогашната издателка на “Уошингтън пост” и Бенджамин Брадли, легендарният Главен редактор на същия вестник - не се поддадоха на съблазните и на заплахите на Никсън и Сие. Те опазиха достойнството на занаята и живота на репортерите си Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн. Пулицърите бяха далеч по-незначителна награда от уважението на читателите им.

Такива ми ти работи, казваше с насмешка Кърт Вонегът, авторът на най-антивоенната книга “Кланица-5.”

Това беше посланието на нашия събрат Сиймур ХЪРШ още преди десетина години, когато започна касапницата в Украйна - първо в рускоговорящите й области, а после и на цялата й територия.

Тъжна картина.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg

В съвременният свят нещата са коренно различни и бива да признаем, че в колегията на мода и на пиедестал се въздигат предимно друг вид двуноги, такива, които са склонни да вършат всевъзможни шашми, манипулации, пропаганди - накратко помярщини. Те НЕ пазят обществото нито от корупция, нито от каквито и да е престъпления и нарушения. Напротив, нерядко съучастват в тях и това си е живата истината, която е въпрос на честност да признаем. Доверието в тази "древна" професия се срина мощно и няма смисъл да зариваме главите си в пясъка, твърдейки, че не е така. Упадъкът продължава и след злонамерената и умишлена съсипия на повечето вестници. Сега падението, лъжите и измамите са в интернет, където вече дори анкетите се манипулират, дане говорим за умишленото надуване на трафика и лъготенето с лайковете. Такова е положението.

Един френски публицист - Серж Алами, беше нарекъл журналистите в страната си "кучета-пазачи".

Вместо да се замислим над справедливите му, верни думи, тук

Истината за липсата на свобода на словото през последните няколко години и за цензурата в интернет, ни каза "право куме в очи" вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, който моята интуиция ми подсказва /а тя никога не ме подвежда/, че след 4 години ще е новият „Господар на света”.

Много се изписа и изговори по темата и няма да ви отегчавам дълго пак по нея. Смятам, че е важно обаче да ви запозная с размислите на един БЪЛГАРСКИ журналист, който е от онова поколение, което създаваше респект и уважение към себе си и тази иначе много важна и благородна професия.

Той е един от знаковите български журналисти и хуманитарен дипломат. Писал е дълги години в някогашния в.”Поглед”. В началото на 90-те години преминава в Международния Червен кръст, работи и пътува по много горещи точки на света. От 1999 година е два мандата посланик на организацията в ООН, после зам.-генерален секретар на Международния Червен кръст. Завършва кариерата си като специален съветник на Кристалина Георгиева, когато тя беше еврокомисар. Неговата книга "Сянката на петнистия кон"предизвика голям читателски интерес. Енчо Господинов е един от най-достойните представители на Съюза на БЪЛГАРСКИТЕ журналисти:

дори от сферата на елинпелинското грънчарство, както и от тутраканската селищна система, взеха да анализират вицето на САЩ. Искрено вярвам, че Ванс със сигурност, ако изобщо разбере за нашенските тъпотии по негов адрес, ще си …накриви каскета, да речем, че онзи израз за левия и десния джоб не ми приляга да използвам, както би казала вече покойната ми майка.