Bloomberg: Отбраната на Украйна ще струва на Европа 3,1 трилиона долара

Европейците обаче се притесняват, че никой от екипа на Тръмп няма реален опит в преговорите с руснаците.

Според двама европейски служители ключовите съюзници на САЩ в Европа не са получили никакво уведомление за това и са шокирани от развитието на ситуацията.

Тръмп заяви, че се е съгласил да посети Русия и да посрещне Путин в САЩ и едва по-късно е разговарял с украинския президент Володимир Зеленски, за да го информира за разговора.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп започва да говори на лидерите на Европейския съюз какво трябва да направят, за да гарантират мира в Украйна. Неговите искания обаче ще принудят блока да действа на границата на своите финансови и ресурсни възможности, съобщава Bloomberg.

В сряда Тръмп разговаря с Владимир Путин, като задейства колелото на мирните преговори, точно когато неговият министър на отбраната обясняваше на европейските си съюзници, че те ще трябва да поемат по-голямата част от тежестта за всяко споразумение. Bloomberg Economics изчислява, че защитата на Украйна и разширяването на собствените им армии може да струва на големите сили на континента допълнителни 3,1 трилиона долара през следващите 10 години.

Възстановяването на армията на Украйна може да струва около 175 млрд. долара за 10 години, в зависимост от състоянието на силите ѝ при постигане на споразумение и от това колко територия ще трябва да защитават. Мироопазващи сили с численост 40 000 души ще струват около 30 млрд. долара за същия период от време, въпреки че според Зеленски ще са необходими много повече военнослужещи.

Въпреки че администрацията на САЩ заяви, че иска трайно уреждане на конфликта, европейците се опасяват, че Тръмп може да сключи сделка с Путин, преди да имат възможност да повлияят правилно на мисленето му. За мнозина разговорът в сряда подчерта тези опасения.

За да се влошат нещата за европейците, повечето от ежедневните им комуникации с американската администрация са прекъснати, откакто Тръмп встъпи в длъжност за втори път миналия месец, според двама служители, което ги оставя зависими от официални телефонни разговори, уредени срещи и публични изявления.

Междувременно членовете на ЕС спорят дали трябва да ограничат поръчките до европейски доставчици - които няма да са готови да доставят някои от необходимите оръжия в продължение на години - вместо да работят с британците или да купуват от американците. Други посочват, че блокът трябва да инвестира в пътища, а не в артилерия.

По-голямата част от парите ще отидат за изграждане на армиите на членовете на ЕС и за изтласкване на общия бюджет за отбрана към около 3,5 % от БВП, в съответствие с последните дискусии в централата на НАТО в Брюксел. С допълнителното финансиране ще се финансират артилерийски запаси, противовъздушна отбрана и ракетни системи. То ще укрепи източните граници на ЕС, ще подготви военните сили на ЕС за бързо разгръщане и ще стимулира масовото разрастване на европейската отбранителна промишленост, пише Труд.

Подобен ангажимент би разкрил пукнатини, които ЕС премълчава от години. Но при наличието на авторитарна петролна държава, заплашваща източните му граници, и при нарастващото осъзнаване, че не могат да разчитат на Белия дом, цената на бездействието може да бъде много по-висока. Някои лидери и много служители в областта на сигурността предупреждават, че ако европейците не успеят да създадат убедителна възпираща сила, Путин само ще засили опитите си да отслаби и в крайна сметка дори да разпадне както ЕС, така и алианса на НАТО.