Препоръчително е и да не обръщате голямо внимание на прогнозите на Тръмп, че анклавът ще остане обезлюден в продължение на 10 или 15 години, докато трае възстановяването му, тъй като това преди всичко зависи от развитието на конфликта.
Американският президент, изглежда, всеки път използва една и съща техника, за да излезе с едни гърди напред: предлага някоя безумна идея и започва да я доразвива на етапи. Само за две седмици в Белия дом той разви такива теми като Панамския канал, покупката на Гренландия, превръщането на Канада в 51-ия щат, имиграцията, вдигането на митата, а сега... сега дойде ред и на Близкия изток, и по-точно бъдещето на ивицата Газа, коментира в статия електронният вариант на испанския ежедневник „El Pais“.
Малцина са тези, които наистина вярват, че Съединените щати ще „поемат контрол“ над опустошената палестинска територия, както заяви Доналд Тръмп във вторник пред израелския премиер Бенямин Нетаняху. Още по-малко пък ще я превърне в „Ривиерата на Близкия изток“. Това би било такова нарушение на закона и международния баланс – колкото и крехък да е – постигнат след двете световни войни, че би върнало света към империалистическия колониализъм от XIX век, когато силните решаваха съдбата на народите, като преначертаваха с молив картите.
Ако се примирим още от сега, че тази територия няма да предостави достойни условия за живот в средносрочен план, това би било доказателство за липса на воля да се осигури нормалното съществуване на близо 2 млн. души. Следването на Тръмповия принцип „колкото по-зле, толкова по-добре“ ще ги тласне към това да изоставят земята си, за да оцелеят. Но това вече би било етническо прочистване – нещо, което международната общност не бива да позволява, ако иска да запази достойнството си.
ООН вчера напомни, че насилственото разселване на населението на Газа е в абсолютен разрез с международното право. Защото в момента точно това е, за което говори Тръмп: за едно от най-мащабните масови депортации на новото време, което би било равносилно на военно престъпление.
И докато светът продължава да се занимава с Доналд Тръмп, остават належащи въпроси за решаване. Защото конфликтът в Близкия изток не е приключил – има само решение за временно спиране на огъня, но не и споразумение за траен мир. Оттук-нататък е много важно какво ще последва след размяната на пленници между Израел и „Хамас“ и точно тук трябва да падне фокусът на международната общност за бъдещето на ивицата Газа, а не фантазиите на Тръмп за хотели и казина, които да издигне от пепелта на един унищожен народ, който за капак на всичко иска да прокуди от собствените му земи, завършва анализът на „El Pais“.
)