Климатичните промени и заболяванията - грижейки се за природата, можем да останем здрави

- ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест);

- астма;

- въвеждане на системи за ранно предупреждение относно предстоящи екстремни метеорологични явления и др.

- възпаление на дихателните пътища;

- да гаси лампите вкъщи, когато не са му нужни;

- да избягва дейностите, водещи до екологичен дисбаланс.

- да изхвърля отделно отпадъците, имайки предвид, че те могат да бъдат ресурс за повторно използване;

- да пътува по-често с колело;

- да се информира относно ползите от енергията на слънцето и вятъра, която не е свързана с парников ефект;

- да сложи соларен панел на покрива си, ако му е възможно;

- инфаркт на миокарда;

- наказване на бракониерството;

- прекратяване на горската сеч;

- съхраняване на водните ресурси;

- тумори на белия дроб и др.

Можем ли да се предпазим?

Ако досега не сте се замисляли за връзката между климатичните промени и здравето, днес ще ви дадем няколко примера за нея и как вече по света се наблюдават промени вследствие нейното нарушаване.

В риск е психичното здраве

Как да противодействаме?

Климатичните промени и здравето – възможен бум на инфекции

Микроорганизмът Син Номбре и връзката му с климатичните промени и здравето

Неинфекциозните заболявания ще нараснат

Пълноценното хранене може да е труднодостижимо

Разпространение на други инфекции вследствие повишаване на температурата

Ангажимент за опазване на климата имат не само институциите, държавите и световните общества, които трябва да се грижат за природата и да решават разумно възникнали конфликти.

За смекчаване на болестотворните фактори и за адаптиране към екологични инциденти са необходими предварителни сведения от авторитетни източници относно степента, времето и потенциалните влияния на климатичните трансформации, пише forlife.bg.

Най-видимите последици от изменението на климата са в областта на заразните заболявания.

Най-често Син Номбре попада в човека при вдишване на въздух, замърсен с миши отделяния.

Наскоро изследователи от Университета в Мичиган предупредиха, че с повишаване на средната дневна температура с 2 градуса, в света ще нараснат случаите на денга, чикунгуня, кърлежов енцефалит, Лаймска болест и други инфекции.

Недостигът или липсата на полезни вещества във всекидневното меню ще доведе до хранителни дефицити, които могат да предизвикат промени в обмяната, водно-солевия баланс, храносмилането и всички останали системи на човешкия организъм.

Обективността налага да отбележим, че се обсъждат и други хипотези за COVID пандемията – още се спори дали SARS CoV-2 е преминал в човека от прилепи, панголини или змии, или е лабораторно създаден.

Освен това, природните сривове са условие за масови депресивни състояния, възникващи поради несигурност за насъщния хляб, за дома и жизненото пространство. Нарастващата тревожност за бъдещето причинява тежки щети на душевното здраве.

Отговорност носи и отделният човек, независимо от неговия пол, възраст, етническа принадлежност, религия, социален статус и редица още особености. Всеки от нас може да направи по нещо за чистотата на заобикалящата го среда.

Повишаването на температурата в околната среда може да причини широк спектър от незаразни, но тежки здравословни проблеми, твърдят климатолози.

Правилно е да се търсят контакти с оптимистично настроени личности. Такива срещи носят увереност и възстановяват емоционалното равновесие.

Според медицинския географ Росица Спасова, защитните дейности като поддържане на дистанция, носене на маски, строга лична хигиена и ваксинация са полезни, но недостатъчни.

Според прогнози на СЗО, в недалечно бъдеще – периода между 2030 и 2050 година, се очакват климатични сривове, които може да доведат до тежки зарази и хронични заболявания, до екстремно социално напрежение и други проблеми.

Това налага да сме наясно с природните изменения и да сме подготвени за среща с различни катаклизми.

Факт е, че промените на времето увреждат растителните култури и затрудняват производството на храни.

През последните десетилетия не само се възобновяват победените от медицината и почти забравени заболявания, но възникват и нови инфекции. Днес еколози допускат, че трансформации в климата са допринесли за разпространението на вируса SARS CoV-2, причинител на COVID пандемията.

Друг рисков фактор са екстремните водни стихии. Освен непосредствени опасности като удавяне и нараняване, наводненията носят рискове за здравето, поради възможни контакти с токсични вещества и образуване на мухъл. Патогенните плесени влошават качеството на въздуха и са почва за развитие на хронични увреждания, особено при деца, възрастни и хора с отслабена имунна система.

Климатичните промени предразполагат и разпространението на зарази чрез т.нар. междинни гостоприемници. Например, комари от рода Anopheles, намиращи се в застоялите води, благоприятна среда за тяхното развитие, предават на човека при ухапване маларийни плазмодии. Паразитите достигат черния дроб, където се размножават и след това завладяват кръвообращението на пострадалия, разрушавайки червените му кръвни клетки.

Например, за излизане от стресови ситуации все повече пострадали се присъединяват към групи, споделящи общ проблем. Връзката между хора от различни места и с разнообразен опит предлага нови, полезни гледни точки, които могат да доведат до конкретни решения и действия.

По-красноречив е примерът с хантавирусния сърдечно-белодробен синдром. Той се провокира от микроорганизъм, наречен Син Номбре, открит в югозападните части на САЩ. Този вирус използва като междинен гостоприемник белоногата мишка, чиято популация се е увеличила десетократно след поредица от екстремни метеорологични явления. Такива са години на суша, довели до намаляване на хищниците и проливни дъждове, увеличили хранителните ресурси на микробните преносители.

Според неотдавнашно проучване, проведено от екип на Imperial College в Лондон, необичайното атмосферно затопляне провокира склонност към самоубийства, а наводненията, ураганите и други подобни бедствия са фактор за появата на посттравматични стресови разстройства у пострадалите.

Това е станало постепенно чрез проникване на голямо количество слънчева светлина, повишаване на температурата и въглеродния диоксид в атмосферата. Тези фактори в някои региони на земята са променили растителността и свързаните с нея животински видове.

Това ще принуди фермерите да използват по-големи количества токсични за хората хербициди и инсектициди. При тези условия ще се промени съставът на почвата, което ще е причина за намалено производство на екологично чисти и пълноценни храни. Те ще бъдат скъпи и недостъпни за масовия потребител.