Климатичните промени и заболяванията - грижейки се за природата, можем да останем здрави

- ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест);

- астма;

- въвеждане на системи за ранно предупреждение относно предстоящи екстремни метеорологични явления и др.

- възпаление на дихателните пътища;

- да гаси лампите вкъщи, когато не са му нужни;

- да избягва дейностите, водещи до екологичен дисбаланс.

- да изхвърля отделно отпадъците, имайки предвид, че те могат да бъдат ресурс за повторно използване;

- да пътува по-често с колело;

- да се информира относно ползите от енергията на слънцето и вятъра, която не е свързана с парников ефект;

- да сложи соларен панел на покрива си, ако му е възможно;

- инфаркт на миокарда;

- наказване на бракониерството;

- прекратяване на горската сеч;

- съхраняване на водните ресурси;

- тумори на белия дроб и др.

Можем ли да се предпазим?

Ако досега не сте се замисляли за връзката между климатичните промени и здравето, днес ще ви дадем няколко примера за нея и как вече по света се наблюдават промени вследствие нейното нарушаване.

В риск е психичното здраве

Как да противодействаме?

Климатичните промени и здравето – възможен бум на инфекции

Микроорганизмът Син Номбре и връзката му с климатичните промени и здравето

Неинфекциозните заболявания ще нараснат

През последните десетилетия не само се възобновяват победените от медицината и почти забравени заболявания, но възникват и нови инфекции. Днес еколози допускат, че трансформации в климата са допринесли за разпространението на вируса SARS CoV-2, причинител на COVID пандемията.

Пълноценното хранене може да е труднодостижимо

Разпространение на други инфекции вследствие повишаване на температурата

Ангажимент за опазване на климата имат не само институциите, държавите и световните общества, които трябва да се грижат за природата и да решават разумно възникнали конфликти.

Друг рисков фактор са екстремните водни стихии. Освен непосредствени опасности като удавяне и нараняване, наводненията носят рискове за здравето, поради възможни контакти с токсични вещества и образуване на мухъл. Патогенните плесени влошават качеството на въздуха и са почва за развитие на хронични увреждания, особено при деца, възрастни и хора с отслабена имунна система.

За смекчаване на болестотворните фактори и за адаптиране към екологични инциденти са необходими предварителни сведения от авторитетни източници относно степента, времето и потенциалните влияния на климатичните трансформации, пише forlife.bg.

Климатичните промени предразполагат и разпространението на зарази чрез т.нар. междинни гостоприемници. Например, комари от рода Anopheles, намиращи се в застоялите води, благоприятна среда за тяхното развитие, предават на човека при ухапване маларийни плазмодии. Паразитите достигат черния дроб, където се размножават и след това завладяват кръвообращението на пострадалия, разрушавайки червените му кръвни клетки.

Най-видимите последици от изменението на климата са в областта на заразните заболявания.

Най-често Син Номбре попада в човека при вдишване на въздух, замърсен с миши отделяния.

Например, за излизане от стресови ситуации все повече пострадали се присъединяват към групи, споделящи общ проблем. Връзката между хора от различни места и с разнообразен опит предлага нови, полезни гледни точки, които могат да доведат до конкретни решения и действия.

Наскоро изследователи от Университета в Мичиган предупредиха, че с повишаване на средната дневна температура с 2 градуса, в света ще нараснат случаите на денга, чикунгуня, кърлежов енцефалит, Лаймска болест и други инфекции.

Недостигът или липсата на полезни вещества във всекидневното меню ще доведе до хранителни дефицити, които могат да предизвикат промени в обмяната, водно-солевия баланс, храносмилането и всички останали системи на човешкия организъм.

Обективността налага да отбележим, че се обсъждат и други хипотези за COVID пандемията – още се спори дали SARS CoV-2 е преминал в човека от прилепи, панголини или змии, или е лабораторно създаден.

Освен това, природните сривове са условие за масови депресивни състояния, възникващи поради несигурност за насъщния хляб, за дома и жизненото пространство. Нарастващата тревожност за бъдещето причинява тежки щети на душевното здраве.

Отговорност носи и отделният човек, независимо от неговия пол, възраст, етническа принадлежност, религия, социален статус и редица още особености. Всеки от нас може да направи по нещо за чистотата на заобикалящата го среда.

По-красноречив е примерът с хантавирусния сърдечно-белодробен синдром. Той се провокира от микроорганизъм, наречен Син Номбре, открит в югозападните части на САЩ. Този вирус използва като междинен гостоприемник белоногата мишка, чиято популация се е увеличила десетократно след поредица от екстремни метеорологични явления. Такива са години на суша, довели до намаляване на хищниците и проливни дъждове, увеличили хранителните ресурси на микробните преносители.

Повишаването на температурата в околната среда може да причини широк спектър от незаразни, но тежки здравословни проблеми, твърдят климатолози.

Правилно е да се търсят контакти с оптимистично настроени личности. Такива срещи носят увереност и възстановяват емоционалното равновесие.

Според медицинския географ Росица Спасова, защитните дейности като поддържане на дистанция, носене на маски, строга лична хигиена и ваксинация са полезни, но недостатъчни.

Според неотдавнашно проучване, проведено от екип на Imperial College в Лондон, необичайното атмосферно затопляне провокира склонност към самоубийства, а наводненията, ураганите и други подобни бедствия са фактор за появата на посттравматични стресови разстройства у пострадалите.

Според прогнози на СЗО, в недалечно бъдеще – периода между 2030 и 2050 година, се очакват климатични сривове, които може да доведат до тежки зарази и хронични заболявания, до екстремно социално напрежение и други проблеми.

Това е станало постепенно чрез проникване на голямо количество слънчева светлина, повишаване на температурата и въглеродния диоксид в атмосферата. Тези фактори в някои региони на земята са променили растителността и свързаните с нея животински видове.

Това налага да сме наясно с природните изменения и да сме подготвени за среща с различни катаклизми.

Това ще принуди фермерите да използват по-големи количества токсични за хората хербициди и инсектициди. При тези условия ще се промени съставът на почвата, което ще е причина за намалено производство на екологично чисти и пълноценни храни. Те ще бъдат скъпи и недостъпни за масовия потребител.

Факт е, че промените на времето увреждат растителните култури и затрудняват производството на храни.