„Дяволски игри“ и личната битка: Деси Тенекеджиева за зависимостите, предателството и вярата

„Аз на хората рядко показвам, че съм слаба. Хората обичат маска, обичат усмивка, обичат фалш. Хората не обичат истината”, споделя Деси Тенекеджиева.

„Най-трудното беше да осъзнаеш, че си сам юнак на коня”, казва Деси и споделя, че в този момент ѝ се е наложило да бъде много здраво стъпила на земята и заради детето си. Смята, че загубата е най-голямото предателство, което Бог ѝ е изпратил.

„Дяволски игри": Личната история на екрана

"Аз не бих определила себе си като щастлив човек"

Борбата със зависимостите и вътрешните демони

Детската мечта и вярата в доброто

Любовта като изпитание

Предателството на съдбата: Загубата на Стоян Камбарев

Пътят към светлината

Въпреки болката от загубата, Тенекеджиева намира сили да продължи напред. Тя говори за любовта като изпитание, както с покойния Камбарев, така и с настоящия си партньор. „Когато в момента обичаш, за партньора също е изпитание", споделя тя.

Въпреки всички трудности Тенекеджиева вярва в пътя към светлината. „Пътят към светлината, минавайки през сянката, през мрака", е основният смисъл на „Дяволски игри". Филмът е метафора за личната й борба и за надеждата за изход от мрака.

Актрисата, сценарист и продуцент Деси Тенекеджиева рядко показва слабост пред хората. Зад фасадата на силна жена се крие „малко 4-годишно момиченце с големи мечти", което стои пред огледалото и пее песни на Лили Иванова. В откровено интервю пред Мон Дьо Тенекеджиева разкрива болезнени истини за загубата на любимия човек, битката с вътрешните демони и пътя към светлината през мрака, който я заобикаля.

Най-голямото изпитание за Деси е загубата на режисьора Стоян Камбарев. До ден днешен тя сънува как той се прибира у дома и се бори с въпроса как да продължи живота си без него. Смъртта му, причинена от рак на белите дробове, е тежък удар, с който тя продължава да се справя. Тенекеджиева описва последните дни на Камбарев, неговата борба и нежелание да се предаде на болестта. „Той през деня ми каза, химикалката ми спря. А, и часовникът ми спря. И това беше краят.”

Новият филм на Тенекеджиева – „Дяволски игри", е дълбоко личен. В него тя е не само актриса, но и сценарист и продуцент. Историята разказва за лутането между двама мъже и борбата със загубата на любим човек. Героинята й Мария е глуха, зависима от наркотици жена с тежък характер. За да се превъплъти в ролята, Тенекеджиева се изолира от близките си и се потапя напълно в образа.

Тенекеджиева не крие, че животът й е белязан от тежки моменти. Тя описва себе си като човек, който „помита всичко около себе си" и често изпада в депресивни състояния, в които дори мисълта за край на живота е на дневен ред. Актрисата споделя, че темпото, с което живее, е изключително натоварващо и малко хора успяват да го издържат.

Тенекеджиева споделя, че филмът я е накарал да разбере повече за хората със зависимости. Тя осъзнава, че зад всяка зависимост се крие бягство от нещо, от действителността. Актрисата говори откровено и за собствените си вътрешни демони, за депресивните състояния и мислите за край на живота. Тя признава, че се бори с вътрешна неудовлетвореност, която я „изяжда отвътре".