Бронетранспортьорът "Намер" на подполковник Ели Цилберман минава границата с Газа на 27 октомври 2023 година. Миризмата на дим и безмилостното свистене на минометен огън посрещат подразделението му, докато то напредва към град Газа, разказва израелската новинарска агенция ТПС.
Една от най-трудните мисии, с които се сблъсква подразделението на Цилберман, е евакуацията на 150 000 цивилни в Хан Юнис.
Що се отнася до прекратяването на огъня, Цилберман остава твърдо убеден, че борбата трябва да продължи, и че примирието е началото на една по-дълга битка.
"Тази книга не е само моята история. Тя е историята на всеки войник, който се е сражавал, на всяко семейство, което е направило върховната жертва, и на всеки израелец, който е преживял тази война."
"Ние не се борехме само с терористи. Сражавахме се с една закостеняла система, която беше проникнала във всеки аспект на живота в Газа", спомня си Цилберман. В рамките на няколко часа реалността на войната щеше да се прояви: ранени приятели, разселени цивилни и брутални гледки от градски боеве, които се запечатват в паметта им.
За Цилберман, 35-годишен баща на две деца и успешен технологичен предприемач, войната е завръщане към живота, който е смятал, че е оставил зад гърба си. Но когато на 7 октомври 2023 година "Хамас" атакува Южен Израел, Цилберман се отзовава на призива на службата - и документира преживяванията си. В новата му книга "Лъвове на бронетранспортьори" се разказва за ожесточените сражения в северната част на Газа, Хан Юнис и Рафах, както и за дълбокото проникване на групировката в гражданската инфраструктура на Газа.
"Първоначално исках просто да документирам това, което преживях, и го направих заради себе мен и съпругата ми. Започнах с кратки бележки на телефона си, писани в ранните часове след дълги дни сражения. Но с продължаването на войната осъзнах, че тези разкази трябва да бъдат запазени не само за мен, но и за всички, засегнати от тази война", обясни Цилберман, цитиран от БТА.
Той никога не си е представял, че ще напише книга. По същество той управлява два израелски технологични стартъпа. Но когато сутринта на 7 октомври отчаяното обаждане на приятел го предупреждава за хаоса, който се разгръща в Южен Израел, Цилберман облича униформата си и се втурва към бойното поле.
"Почти няма къща в Газа, която да няма някаква връзка с "Хамас". Един особено поразителен момент настъпи, когато нашето подразделение разкри луксозна къща, снабдена с оборудване на "Хамас". Виждайки как една богата къща се превръща в център за терористични операции, останах зашеметен. Това не беше бедност, а идеология. Това е врагът, срещу когото сме изправени", допълни той.
"Не видяхме голяма съпротива срещу "Хамас" от страна на населението. Видяхме предимно разбираеми негативни реакции на хората, които трябваше да напуснат домовете си, но не и значително недоволство срещу "Хамас" за причината за това."
"Това беше логистично и морално предизвикателство. Трябваше да отделим терористите от семействата на цивилните, и то под обстрел. Военнослужещите работеха неуморно, проверяваха документите за самоличност, разпитваха евакуираните и използваха събраната по време на процеса разузнавателна информация, за да открият скрити оръжейни скривалища. Самият мащаб на операцията в комбинация с постоянната заплаха от засада не приличаше на нищо, за което бяхме обучавани", спомня си той.
"Да върнем заложниците у дома е наш свещен дълг. Но не можем да спрем дотук", настоява той. "Трябва да гарантираме, че "Хамас" никога повече няма да може да извърши зверствата от 7 октомври. Дължим го на нашите загинали военнослужещи и техните семейства", каза той. "Не става въпрос само за победа - а за това да гарантираме, че децата ни ще могат да растат в безопасност".
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)